Европейската комисия разкритикува българския проект на национален интегрирнан план ”Енергетика и климат” до 2030 г. като неамбициозен, поставящ по-ниски от европейските цели за повишаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност в Общността и прекалено общи цели за решаване на климатичните проблеми.
Дори и тези цели обаче не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения за повишаване на енергийната сигурност на страната, а хаотично са нахвърляни възможности за европейско финансиране и то само до края на 2020 г. Правителството не е предложило ясен план за спиране на субсидирането на сектора и за подпомагане на социално слабите в прехода към по-чиста, но и по-скъпа енергия.
Това се посочва в доклад на Европейската комисия за адекватността на българския проект на плана "Енергетика и климат", публикуван днес, съобщава Медиапул. Оценени са и вариантите на документи на останалите страни членки и са отправени съвети към държавите за отстраняване на недостатъците.
Препоръките към България са обособени в десет точки и до края на декември 2019 г. правителството има време са ги отрази в окончателните планове, за да бъдат одобрени те от Европейската комисия.
В началото на месец ЕК публикува още препоръки към България, изпълнението на които беше обвързано с отпадането на мониторинга над страната ни.
Този път Брюксел са недоволни от това, че България залага 25 % дял на възобновяемата енергия в общото потребление на страната до 2030 г. Това е под предвидените 27% ВЕИ в Парижкото споразумение за действия срещу климатичните промени. Иска се повишаване и на целта за енергийна ефективност, която от София са предвидили да е 27 на сто, но според Еврокомисията е недостатъчно.
Критика има и срещу това, че документът не дава представа как България ще постигне целите си за дял на ВЕИ в отоплението и охлаждането и не е отчетен адекватно ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха и климатичните промени. В доклада се обръща внимание на това, че страната е повишила с 53 % изхвърляните от транспорта въглеродни емисии спрямо нивата от 1990 г. и трябва да се набележат мерки за решаване на този проблем.
