Вчера следобед – неочаквано и без обяснения – Марио Тагарински напусна парламентарната група на РЗС. В резултат тя се разпадна – потъна под нивото на санитарния минимум от десет народни представители, като според новия парламентарен правилник не съществува възможност да бъде попълнена от някой независим или чрез “изтегляне” на някое миграционно пиле от друга парламентарна група.
Политическите последствия от това разпадане хич не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. Първо – с разпадането на парламентарната група РЗС губи възможност да участва в ръководството на парламентарните комисии – и не е зле да припомним, че към момента Яне Янев е председател на комисията за борба с корупцията – като му предстоеше да поеме от Иван Костов и комисията за контрол над ДАНС, която се ръководи на ротационен принцип.
Сега тези позиции – важни от политическа гледна точка и насъщни за неговата PR-стратегия, безвъзвратно пропадат. Пропадат обаче и част от гласовете, на които се крепи правителството на Бойко Борисов – повече от ясно е, че напускането на Тагарински е чиста наказателна акция, свързана с намеците на Яне за лобистки кръгове в ГЕРБ и атаките му срещу новия стар приятел на генерала – президента Първанов.
Най-лесно е да кажем: хак му е на Яне, след като в предишния парламент си състави парламентарна група от отпадъците от други такива. Още по му е хак – защото тъй наречения “проект РЗС” беше интегрална част от стратегията за служебно отстраняване на Синята коалиция при предишните парламентарни избори – тогава се търсеше възможност Мартин Димитров да бъде бламиран, като напускането на депутати от парламентарната група на СДС бъде представено като нетърпимост към него – и като апокалиптичен провал на сините.
Тогава именно – буквално в последния месец на парламента – цял куп депутати от СДС и един от ДСБ напуснаха парламентарните си групи и се преместиха в парламентарната група на ДАНС – както не случайно още тогава бе определена тази на Яне Янев. На практика тази група беше абсурден политически миш-маш, съставен от наемници, които търсеха начин да се доберат отново до депутатски кресла, след като беше станало ясно, че чрез дотогавашните им партии няма да успеят: имаше мигранти от ОДС, ДСБ, „Атака”, БНД и БНС. Някои от тях наистина влязоха в следващия парламент – включително Марио Тагарински.
И още веднъж му е хак на Яне – не може човек да е тъй непредвидлив, та да предположи, че хора с политическата биография на Тагарински ще пропуснат случая да му забият нож в гърба – още в първия момент, в който се намери кой да плати за подобна акция. Само в рамките на един мандат той успя на два пъти да се регистрира като член на ПГ на ОДС и на два пъти да я напусне: първият път беше изключен задено с друг един одиозен герой – лидера на ДП Александър Праматарски; стана независим депутат, отново се върна в ОДС – и отново напусна, за да подкрепи “консервативния проект” на Яне – редом с Иван Колчаков и други подобни боклуци. В случая просто не става дума за депутат, а за професионален политически предател – и за човек, който търгува със себе си – като от древната професия го отличава само мъжкия пол и пухкавото телосложение.
В същото време е редно да се запитаме и какво може да се очаква в бъдеще от политическа сила, която е склонна да “наказва” нововъзникналите си политически опоненти с конспиративни сценарии и активни мероприятия за политическото им омаломощяване – защото за това става дума в момента. Просто няма как по друг начин да бъде обяснено това внезапно и немотивирано напускане – освен като ответна реакция спрямо атаката на Яне срещу родното Гоце – и като предупреждение за това какво им се случва на онези, които не удрят достатъчно силно крак в генералския строй – и си позволяват да бъркат крачката.
Редно е да се запитаме и защо Бойко Борисов е толкова самоуверен, че си позволява да зачеркне девет гласа от подкрепящите неговото правителство – на кого всъщност разчита той? Ами ето на кого: на Волен Сидеров. Веднага след новината за разтурянето на парламентарната група на РЗС той даде изявление, че това няма да се отрази фатално и драматично на мнозинството в парламента – и че: “Имаме това мнозинство и то ще се запази, от страна на „Атака” със сигурност”.
Това става при положение, че за разлика от БСП, ДПС не е подложена на атака от страна на управляващите – и че докато Сергей Станишев е със свален имунитет, за Доган и за неговите министри никой и не отваря дума. Нещо повече дори – има ясни знаци, че отношенията между Сокола и Генерала търпят развитие в една много положителна насока. И вероятно има истина в многобройните постинги, придружаващи тази декларация на Сидеров – според повечето мнения той е един от първите хора, успели да осребрят изгодно своя национализъм.
Естествено, този скандал предвещава бурно развитие – не бих се учудил, ако предизвика нови течове в пробитата каца на ДАНС. Все пак Алексей Петров едва ли ще остави без последствие факта, че отнемат легитимния статус на неговото политическо представителство. Яне вече подгрява на тъч-линията и е готов да се развихри – както много ясно личи от неговата декларация по случая, изпълнена в типичния за него леко налуден стил. Там между другото се казва следното:
“Причините за криминалното напускане на Тагарински РЗС няма да остави скрити за широката публика. Тази сутрин вътрешният министър и председател на ГЕРБ Цветан Цветанов в стил Антон Югов след 09.ІХ.1944 г. пророкува, намаляването на парламентарната група на РЗС и няколко часа по-късно го осъществи. Такива действия още веднъж потвърждават нашата теза, че политическия живот в България се развива в условията на ченгеджийски терор, натиск върху отделни хора и цели партии – методите на бившата ДС са живи и в действие. Излизането на Тагарински от парламентарната група нямаше да е значим проблем, ако не доказва и нещо друго. В България се заражда управленски модел, който копира маниерите на Путинова Русия. Двуглавият ГЕРБ с двама лидери, при които едната глава не знае какво прави другата и президента Първанов, който успешно манипулираше изпълнителната, а вече и законодателната власт”.
Изглежда ни чакат интересни дни. Серия скандали, които политиците ще сервират на своите поданици – вместо коледни надбавки може би.
Едвин Сугарев
Svobodata.com
