Не разбирам какво не ви е ясно с отвореното финансиране на партиите. Просто превъртяхме колелото на историята и пак сме в началото на 80-те години на миналия век, когато БКП трансформира пълната си политическа власт в икономическа, а в края на десетилетието закономерно си купи и първите свободни избори през 1990 г.
В последните 30 години наблюдавахме как политическа власт се превръща в икономическа, с парите от която после се купува още политическо надмощие.
Цялата ни битка за демокрация е фактически опит да счупим това хамстерско колело, да им разрушим схемата, с която си прехвърлят пари и власт от едното БКП на другото и да издърпаме парченце свобода от лапите на комунистическата номенклатура, превърнала се в олигархия.
Никой не е казвал, че ще е лесно, нито някой е обещавал да е бързо.
Сега поне е съвсем ясно какво имаме насреща си.
Стена.
Висока и дебела стена от масивни икономически интереси, слепени с хоросан от пребоядисани партийци, корумпирани администратори и подкупни магистрати, замазана с кафява мазилка от "медии" и фалшиви социолози.
Знам, че ви е гнус да доближите стената, а може и да ви е страх. Може би не виждате смисъл да блъскате глави в нея и сигурно ви изглежда неразрушима...
Признавам, че и аз така се чувствам.
Обаче нямаме избор.
Тази стена е между нас и живота ни. И докато поотделно и единично викаме в подножието й и безсилно я подритваме, тя ще се извисява все така надменно над дребните ни егоцентризми. Ще хвърля върху ни смрад, страх и тежка сянка, докато всичко читаво избяга или увехне...
Наистина е време разделно, искате или не.
Време е да решите на чия страна сте - на стената или на децата си.
Защото техните куфари ще стягате утре, ако днес се скатавате.
Весислава Танчева, Фейсбук
