Ефектът от изборите за Европейски парламент е увеличена електорална дистанция между двете основни политически сили ГЕРБ и БСП. ВМРО и Демократична България повишават доверието в тях. Мнозинството българи не смятат, че са необходими предсрочни парламентарни избори.
Това сочат данните от проучване на социологическа агенция „Тренд", което през юни регистрира ефектите, които имат отминалите избори за Европейски парламент върху обществените нагласи към основните партии и институции. Данните се вписват напълно в традиционната динамика за следизборна ситуация, а именно – бонус за големите и малките победители, коментират данните от агенцията.
Мнозинството от българите (52%) не смятат, че са необходими предсрочни парламентарни избори, а 29% са на обратното мнение.
ГЕРБ увеличава преднината си пред своя основен опонент БСП, като през юни регистрираме разлика от почти 5% от всички анкетирани. В реална изборна ситуация при парламентарен вот, преизчислявайки дела на деклариращите, че няма да гласуват, това би означавало дистанция между двете от близо 8%. ДПС запазва традиционното си влияние със 7.1% от всички интервюирани.
Новата ситуация в патриотичния лагер, която бе регистрирана на изборите за Европейски парламент се повтаря и след изборите. Високият резултат за ВМРО на евровота е дал тласък на партията и при евентуални парламентарни избори, те биха имали самостоятелно представителство в Народното събрание. Същото важи и за Демократична България. Моментната снимка през юни сочи, че това ще са единствените пет формации, която ще прескочат изборната бариера от 4% при евентуални парламентарни избори.
„Обединени патриоти" като коалиция продължава да има известна инерция (1,3%) при спонтанните отговори. Сходен резултат отчитаме и при „Воля" (1,2%), и „Атака" (1,1%).
Не се отчита съществена динамика в оценката за работата на основните институции. При парламента и правителството има минимална положителна промяна, дължаща се отново на резултатите от изборите за Европейски парламент и победата на основната управляваща партия.
През юни 20% от всички българи дават положителна оценка за дейността на парламента, докато 65% са на обратното мнение.
При правителството съотношението между положителна и отрицателна оценка е 30% на 54%.
Положителната оценка за работата на държавния глава през този месец е 48%, а отрицателната 33%.
