Станишев ще го отнесе, не озапти хората си. Вторият мандат на Първанов е по-слаб. Между нас и правителството има чуваемост, но ме е страх да не развият височинна болест, предупреждава лидерът на КТ “Подкрепа”
Човекът който громеше комунизма и сваляше премиери и правителства с митинги по площадите днес изглежда уморен. Лицето на Константин Тренчев издава някаква болка, като след самобичуване. Разговаряме в централата на “Подкрепа” на площад “Гарибалди” в столицата. На няколко пъти пали неуспешно лулата си и се опитва да я допуши, но сякаш тежките думи гасят огъня в нея.
В дъното на кабинета му едно огромно разпятие на Спасителя попива мълчаливо думите ни. За доктора диагнозата е ясна – “Където надникнеш и отвориш в обществото, се натъкваш на метастази, но кой ще каже на пациента?”
Интервю на Стойко Стоянов
- Д-р Тренчев, изглеждате тъжен и обезверен, къде се изгуби революционерът във вас?
- Тези 20 години преход ме научиха на реализъм, изтриха илюзиите, които имахме в началото на промяната. Аз съм много близо до властта, която и да е тя, без да съм в нея. Познавам кухнята й, интимния й механизъм. Същевременно съм в допир с проблемите на хората, знам какви са, могат ли да се решат, защо не се решават, кой няма желание да се решават. И цялата тази безкрайно сложна и объркана ситуация ме настройва песимистично.
- По грешен път ли поехме преди 20 г., или някакво проклятие тегне над българския ген?
- В Евангелието пише: Само безумецът строи къщата си върху пясък, а мъдрият човек - върху здрава скала. Защото заваляха дъждове, задухаха ветрове и напряха върху къщата. Тази, която бе построена върху здрава скала устоя, а тази, която бе върху пясък - рухна. И рухването биде голямо.
Ние просто нямаме устои, нямаме кауза. НАТО, ЕС не могат да са ни кауза, те са нещо прекалено виртуално. А сме имали каузи, които са мобилизирали енергията на нацията – Освобождението, Съединението и т. н. Но липсата на всякаква кауза в момента, съчетана с пълното безверие на народа ни съсипват. Ние сме една атеистична нация, но за това не са виновни само комунистите. Ако погледнем в исторически план, ще видим, че винаги сме били едни недопокръстени езичници. Затова нямаме тази здрава, макар и малка опора, от която да тръгне оздравяването на организма. Една Полша устоя през всичките години, защото религията я крепеше. Другите държави от социалистическия блок също имаха върху какво да стъпят, за да започне възстановяването им. А българите нямат ценности, на които да се облегнат. Това, което казвам, звучи много песимистично, но след 21 години имам някакво право на такива заключения. Много съм обезпокоен.
- Давате библейския пример с къщата, но от къде се взеха тези безумци, които ни накараха да градим върху пясък?
- Не само през последните 20 г., но и преди това градежът не е бил върху здрава скала. Целият път на развитие на последната ни държава е бил такъв. Още от турско робство сме изостанали от развита Европа. Най-късно на този континент ние започнахме да се трансформираме по европейски образец. Но този процес е бил неколкократно прекъсван, а на 9-и септември 1944 г. е тотално спрян. След тази дата настъпи едно поголовно избиване на всички, които са били по-предприемчиви, по-прогресивни. Обществото започна да се моделира по някакви идеологически постулати, без никой да гарантира, че са правилни. Със сила те бяха обявени и наложени като верните. Така се размесиха всички обществени пластове. Беше форсирано изграждането на една икономика без никаква целесъобразност и прагматичен замисъл.
Прави се завод, около него се завъртат хиляди хора, които тотално сменят бит, навици, преместват се от селата в градовете, отчуждават се от земята и труда, набутват ги в някакви панелки. Там им се раждат деца. Те тръгват на училище и така трайно семейството обвързва съдбата си с този завод. После се оказва, че заводът не е необходим на световната икономика. Но хората не са излишни, те не са предмет, не можеш да ги пратиш за скраб и да ги претопиш.
По-лошото беше, че освен заводи според идеологическите канони на комунизма, трябваше да се създадат и хора с образование. Онази власт нямаше необходимите кадри с умствени и интелектуални качества, но имаха правата. Те взеха мястото, което в обществото се полагаше на умните, кадърните, предприемчивите. Превзеха го буквално насилствено и се нарекоха “интелигенция”.
И в крайна сметка на 10-и ноември 1989 г. интелигенцията, която по презумция трябваше да бъде ръководител на нацията и двигател на промените, се оказа дълбоко инфилтрирана от невероятни простаци, некадърници, но с престижни позиции по партийни причини. Как с такава интелигенция да се нанесе удар на комунизма и системата, за да бъдат те разрушени?
- Приемате ли тезата, че смяната на системите е станала по сценарий на комунистите?
- Все повече се убеждавам, че е имало сценарий за самия 10-и ноември и за това как да протекат промените след това. Много факти се натрупват в тази посока. Има доказателство, че компартиите не само в България, а и в другите страни са се готвели за този преход. Не обикновеният човек, а те са имали информация как се развива светът. Те са разбрали, че не могат да се съревновават с модерния Запад и са започнали да се готвят за тази трансформация. Поне в България тя се осъществи до голяма степен под техен контрол.
Оказа се обаче, че незнанието за това какво ни предстои, от една страна и сценарият на комунистите - от друга, доведоха до невъзможност да се тръгне убедено по новия път, до съхраняване на вредни части от старата система. Така се получи едно мъчително агонизиране на обществото, за да стигнем до днешната ситуация.
Сега народът прави последни усилия да заложи на нещо, което може да промени живота към по-добро. Какво ще се случи – още е рано да се говори.
- Вие сте заклет антикомунист, но масите все повече с носталгия си спомнят за времето на Тодор Живков. Как бихте мотивирали младите, че правилно сме отрекли една грешна идеология?
- Винаги съм бил противник на БСП. За мен тази партия има една дълбоко порочна идеология, коварно замаскирана зад призиви и обещания за хуманност, които излъгаха много хора. Ще се мотивирам абсолютно безпристрастно.
От зората на човешката цивилизация винаги е имало мечта за справедливост. Но големият въпрос е как да бъде постигната тази справедливост, с какви средства. Комунистическата идеология, резюмирана в една изречение е: Да вземем от който има и да дадем на който няма. Ако анализираме внимателно, ще разберем, че тази рецепта се сблъсква с биологичното желание на човек да притежава, то е характерно за млекопитаещите. Формулата “Да вземеш” винаги ще среща съпротива, но натоварена с хуманни идеи, тя подлъгва хората. За това много често объркваме хуманизма с комунизма.
Тези доводи съм излагал и пред висши представители на БСП, и те признават, че не могат да намерят контра аргументи, но питат: “Ти какво предлагаш?”
Обяснявам, че нищо не предлагам, защото другата формула за справедливост е дадена преди 2 000 г., от Спасителя. Тя е коренно различна – той ни учи да акцентираме върху духа. Той може да контролира биологията, защото е по-силен и идва отгоре. Иисус казва: Да въздигнем човека, за да почувства другия като брат и ближен, и ако има две ризи да даде едната на ближния си. Но забележете – решението е на индивида, той не е насилен, решава сам по своя воля. Тогава няма съпротива. Коренът на конфликта между хората и комунизма трябва да се търси на базово ниво, това е биологичното. Затова колкото и примамливо да звучи тази идеология, аз винаги съм я осъждал.
- Защо не забранихте преди 20 г. БКП-БСП, както постъпиха много източно европейци със своите компартии?
- Трудно можеше да стане. Комунистите контролираха цялото общество. Те имаха 900 хил. формални членове, тоест една десета от хората бяха впримчени в тази система. Да не говорим за инфилтрираните агенти на Държавна сигурност във всички структури на държавата. Техни хора бяха вкарани и в създаващите се тогава независими дружества и нови партии. Целта беше в големите обществени организации, родени след промяната, да имат пряк контрол чрез свои хора. Навсякъде където бяха изтървали определени групи и индивиди извън контрол, гледаха бързо да запушат пробойната и да ги неутрализират. Това се случи и с най-автентичната антикомунистическа организация – „Независимото дружество за правата на човека”. Започнаха и там да внедряват агенти. Опитаха се и до голяма степен успяха да подменят всепризнатия лидер Илия Минев, който е лежал в затвор по политически причини повече от Нелсън Мандела, с човек със съмнителна биография – Румен Воденичаров.
За съжаление все още могъщи сили не желаят да се знае истината за прехода, а и на хората им втръсна. Демотивирани са, вълнуват се само от битовите си проблеми в настоящето.
- Малката постна пица, както правителството на ГЕРБ символично нарече Бюджет 2010, ще успее ли да засити синдикалния глад?
- Логично е синдикатите винаги да слагат акцента върху социалните измерения на живота. Даваме си сметка, че ситуацията е трудна. Отчитам, че се получи дисбаланс в говоренето. Преобладава акцентът какво е откраднато. Много е откраднато, това е безспорно.
Причината сега да сме зле са не само кражбите на старата власт, но и негативните процеси, които се развиват в световната икономика. Ето ви прост пример: На завод, произвеждащ кабели за автомобили, рязко му спадат поръчките от западните клиенти. Респективно фирмата закъсва. Първите, които ще усетят това са работниците. Започват съкращения. Хората са недоволни. Кризата от икономическа става социална. Синдикатът може да организира тези хора, да ги докара на жълтите павета, но никой, включително и Бойко Борисов, не може да им издейства нови поръчки от Запад, за да работят пълноценно. Значи трябва да ходим да скандираме теоретично пред Меркел в Берлин. Затова казвам, че огромна част от проблемите идват от вън.
Но ние можем да направим максималното, за да притъпим този отрицателен ефект, или от простотиите и кражбите на нашите политици - да го засилим.
Тази съвкупност от външни и вътрешни фактори като цяло ни притиска и затова пицата е много постна. Въпросът е все пак пицата да е достатъчна, за да оцелеем. Няма съмнение, че постната пица извади на бял свят наши натрупани с години проблеми, които бяха отминавани с лека ръка. Правителството вече говори за тях, сега важното е да имаме ясна визия как да оправим нещата. Акцентирам върху здравеопазване, образование. Тоест, трябва да си признаем, че в редица сектори нещата са били премълчавани, а положението е било кърпено с години.
Здравеопазването има три проблема, които екстрено трябва да се решават. 1 млн. българи не плащат никакви здравни осигуровки, но ползват услуги в заведенията и се лекуват, без да имат принос за системата. Вторият проблем е, че здравните работници съвсем я подкараха през просто в морален аспект. В стремежа си да имат добър и висок стандарт, изписват дейности и манипулации, които никога не са извършвали, източват Здравната каса. Санкцията за това е само глоба, а в САЩ взимат направо дипломата. Решението е въвеждане на електронна здравна карта от последен модел, каквито се внедряват сега в САЩ и Германия. Когато е в джоба ви, много трудно лекарят ще напише, че ви е правил операция.
Третият проблем са неефективните болници. Има здравни заведения, които месеци наред отчитат нула пациенти, а заплати, осигуровки и издръжка за базата вървят. В тези болници хората сами не желаят да се лекуват. Изходът е да бъдат закрити. Ако тези проблеми в медицината не се решат, ние никога няма да имаме европейска здравна система, независимо какви пари ще налива Симеон Дянков в нея.
Същата е ситуацията и в БАН. Викаха, кряскаха, опитаха да политизират нещата, за да се запази статуквото, заради накърняване на личен и групов интерес, а не на държавен. Но в крайна сметка се постави пръст в раната и сега с лекота ще бъдат пенсионирани 500 души.
- Има ли КТ „Подкрепа” различия с идеите на правителството за излизане от кризата?
- Има разминавания. Например, с виждането на кабинета за намаляване на осигурителните вноски. Идеята да се намалят идва от следната логика – ако взимаме по-малко данъци от работодателите, те ще инвестират в нови технологии, разкриване на работни места, реконструкции и т.н. Това разбиране се поддържаше от няколко правителства, но ефектът бе почти нищожен. По-големият проблем тук е, че колкото и да им облекчаваш данъците на работодателите, тези пари те ги прехвърлят в бентлита, в силиконки, в престижно потребление и простотии, а не ги инвестират в развитие на собствения си бизнес. Получава се така, защото нашите капиталисти са назначени, рано или късно ще отмрат, защото са абсолютни тъпаци. Малко са читавите сред тях. Ние бяхме склонни да приемем това намаление от правителството, защото са го обещали преди изборите. Но само при условие да има доказателство, че спестените от данъци пари ще се инвестират, а не похарчат за ядене и пиене.
Друга съществена разлика с кабинета е сериозното орязване на социалните системи. В социалните плащания има закони и бюджетът на това ведомство не е много еластичен. Парите са малко и ще настъпи колизия – по единия закон министерството е длъжно да плати, а по Закона за бюджета - средствата са по-малко. Така г-н Тотю Младенов може да бъде изправен пред много проблемна ситуация.
В синдиката не сме убедени и доколко прогнозите за очакваното ниво на безработицата са верни. Ние очакваме, че реалните нива ще надхвърлят прогнозните. Тези хора по закон ще имат право да бъдат обезщетени, но пари не са предвидени. Разбира се имаме резервни варианти и този буфер в бюджета сме го намерили.
Даваме си сметка, че нещата са много зле и критични, проявяваме разбиране към правителството, но и предупреждаваме за проблеми, които ще се случат и ще ни поставят на тясно. На нас ни се иска това правителство да успее, защото провалът му ще е провал за цялата държава, а много ни дойдоха провалите за 20 години.
- Подкрепяте ли правителството да се търси отговорност за злоупотреби и провали от тройната коалиция?
- Трябва да има възмездие. Явният грабеж без възмездие е едно от най-тежките явления на прехода. Това дразни хората. Дали обаче ще се стигне до явно възмездие, не съм сигурен. Защото органът, който въздава възмездие не се контролира от правителството, а правосъдната система е независима. Формално правителството е свършило своята работа, като е извадило далаверите на старата власт и ги е пратило на обвинението.
- Достатъчна ли е само реформа в съдебната система, за да имаме ефективно съдопроизводство?
- За мен най-големият дефицит в тази държава е на почтеността. Безспорно е, че съдебната ни система не е идеалната, но ако в нея властваше почтеността, дори при несъвършенството й, нещата щяха да се развиват по друг път. Слагаме акцента върху структурата, а не върху моралния облик на хората.
На нас цялата ни структура в съдебната система е сбъркана с Конституцията, тя не работи, но въпреки това 20 години се управлява с нея. До сега 4 пъти се налага да я променяме, а към 88 са тълкованията й. За справка – в американската конституция са направени 27 поправки за над 200 години, от които едната е отменена. Това значи, че замисълът на нашата Конституция е бил напълно погрешен, но никой не иска да чуе за нова Конституция, защото политиците винаги развиват синдрома на софрата. Като седнат на нея, им става сладко и ако може да не стават. Не желаят да разбутват статуквото, но рано или късно трябва да преосмислим проблемите.
- Кои министри от кабинета на Станишев трябва да понесат отговорност?
- Претенциозно е да говорим за конкретни хора, можем да се позовем на това, което се изнася в медиите, в парламента, от новата власт. А практически излязоха обвинения за кой ли не.
Истината е, че Станишев не успя да озапти своите хора и ще го отнесе. Той не можа да прояви характер. Трябва да се прави класация не кой колко е виновен, а кой колко е взел. Било е страшно нещо, без значение от партийната им принадлежност. Това бяха хора, събрани да разделят плячка по формулата 3:5:8. Парцелираха държавата, ведомствата и формалният шеф не беше в състояние да контролира какво става във всяка отделна губерния и нещата се пренесоха и на областно ниво. Това не беше никаква коалиция, а уродлива формула за кражба. Просто се събраха хора, които като вълци се нахвърлиха да ръфат и сега пищят, че ще отнесат тоягата.
- Президентът обаче не иска да признае вината си за провала на старото правителство, защитава го и щедро атакува ГЕРБ?
- Според мен двата мандата на Първанов се различават и вторият категорично е по-слаб.
Що се отнася до вината му, кога сте чули политик да каже “сбърках”? Ако го признае, то е с половин уста и винаги се крие зад политическа отговорност. А пък при предишната власт бяха три субекта и решенията се взимаха колективно. Това гарантира колективната безотговорност.
При Бойко на хората им харесва това, че каза: “Аз поемам отговорността”.
- Има ли опасност от граждански бунтове на пролет?
- Хората се бунтуват само по материални причини. За политики и идеологии вече никой няма да се размърда. Забравете това. Ако има бунтове и протести, те ще са по икономически, а не по политически причини. Мотивът на оцеляването - той изкарва хората на улицата. Има ли такъв мотив, ще има бунтове, независимо кой е на власт.
“Подкрепа” знае къде се заражда напрежението и затова нашата цел е да кажем на правителството проблемите, за да ги предотвратим.
- Каква е чуваемостта между вас и Борисов?
- За сега е добра, но се боя от един феномен. Диалогът винаги започва добре, с всяко правителство, но постепенно се обезсмисля, защото властта развива височинна болест, откъсва се от реалността и не слуша. Тогава започва краят на политическата й кариера. Баба Ванга ми е предрекла: Ти на всички ще им видиш гърба. Не знам какво е искала да каже, това ми е дванайстото правителство.
