Редица мероприятия ще се проведат днес по повод 100-годишнината от раждането на поета Никола Вапцаров.
В тях ще се включат президентът, премиерът и председателят на Народното събрание. Венци и цветя ще бъдат поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година заради обвинения, че е антифашист. В днешната програма на честванията е включена научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей. В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок, заедно с Михаил Сматракалев в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. Междувременно през април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията Македонският литературен кръжок се саморазпуска. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.
Фамилията "Вапцаров" произлиза от работата на неговия дядо, който е боядисвал (вапцал) тъкани и затова се е наричал вапцар. Така прякорът, с който е бил известен дядото, се запазва с времето и преминава във фамилно име на семейството му. Днес името на Вапцаров носи Висшето военноморско училище във Варна, където поетът е учил. В съседна Македония определят великия български поет за "етнически македонец".
Прочетете едно от най-емблематичните стихотворения на Никола Вапцаров "Борбата е безмилостно жестока..."
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Заглавието е каламбур от две стихотворения на Вапцаров - "Борбата е безмилостно жестока" и "Имам си родина".
