Въпросът със страха съм го решил отдавна. Аз се страхувам. Нормално човешко същество съм. За първи път съм изненадан, че моят текст получи подобна популярност.
Това каза специалистът по белодробни заболявания проф. Коста Костов пред Люба Кулезич по Евроком. Аз поддържам тази теза във времето. Обикновено текстове, които се пишат със сърце и душа, стигат до хората. Румен Леонидов, без да ме пита, пусна този текст. Безстрашен е не този, който го е страх, а този, който действа, въпреки страха си. Усещам, че пътят между човека и маймуната се скъсява. Ние се обръщаме към просветени личности. На просвещението й е нужда свобода. Да се изразяваме свободно, честно, публично.
Аз съм също кухненски революционер. Дойде момент, в който страхът ми прерасна в омерзение. Когато се включи разумът, се появява омерзението. В него човек се дистанцира. На едно място пиша, че ние сме в ситуацията на 1876 г.- Априлското въстание. Народът както тогава, така и сега е разделен на две. Има мнозинство и едно малцинство, което след 500 години има усещане за род, Родина и Отечество.
Сигурно тези хора са 300 000 до половин милион. Трябва да изведем този народ от състояние на безсъзнателност. Ще разбера, че демокрацията е дошла, ако Борис Христов слезе при нас. Той е филиз. Румен Леонидов е един филиз. Тези филизи трябва да станат сноп, който не може да бъде счупен. Демократите не са моите хора. Това не означава, че у нас няма морални хора. Трябва да влязат в политиката хора и със своята нравственост да решават нещата по съвест.
Всяка камениста почва може да бъде разорана и посята с нещо. И на нашето дъно вероятно има живот. Един народ е добър, когато той се усеща от народа. Не може да управляваш с абсолютно малцинство. Повечето демокрации управляват с малцинство. Но ако едно малцинство управлява , без да усеща душата на народа, има нужда от едно ново управление. В България се увеличава количеството на инертната маса. Ние сме много близо до тоталитарния режими. Дай боже да станем лавина. Дай боже да стане в този живот.
