30 юни 1971 г. e черна дата за много българи. На този ден в автомобилна катастрофа загиват футболните легенди Георги Аспарухов и Никола Котков. Дълги години около трагичния инцидент витаят тайни и мистерии, разказват се митове. Дори се появява твърдение, че Ванга бела казала, че всъщност става дума за убийство… Истината е прозаична и тъжна.
Гунди управлява своя автомобил “Алфа Ромео” с известния в цяла България номер от четири деветки - СА9999. Той се блъска на завой след прохода Витиня.
Остреща е товарен камион ЗИЛ, пълен с павета за обект в Арабаконак. След фаталния удар “Алфа Ромео”-то с двамата футболисти се запалва и те изгарят в автомобила.
По-късно се оказва, че цялата кабина на камиона е облепена със снимки и плакати на Гунди и Котков. Явно шофьорът е бил техен голям фен. Той се спуска и с пожарогасителя се опитва да помогне на хората в колата, но усилията му са безплодни.
Водачът на камиона Илия Цветков е арестуван и вкаран в затвора. Сред версиите на милицията е и тази, че нарочно е препречил пътя, за да се стигне до смъртоносния удар. Тя, разбира се отпада и мъжът е освободен.
Катастрофата е низ от нелепи събития. Гунди е наказан за ритник срещу съперник на дербито с „вечния враг“ ЦСКА няколко дни по-рано. По този начин е свободен да играе в приятелски мач във Враца, за където тръгват с Котков.
И досега погребението на двете български звезди се счита за най-многобройното в новата история на България. Сравнявано е с това на цар Борис III. Шествието се охранява от стотици милиционери, защото властите са се страхували събитието да не излезе от контрол.
Властта в страната дълго време запазва мълчание по случая. Публикациите за катастрофата са малко и доста кратки.
Причина за това е и една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския „Съюз 11“. Челните страници на партийните органи са посветени на трагедията в Космоса и съветските косонавти, а не за Гунди и Котков.
Позволиха ми да отпечатам 10 некролога на Гунди. Милиционерите минаваха след мен и ги късаха, след като ги лепях", разказва след години Лита Аспарухова, вдовицата на Георги Аспарухов.
Разсекретяването на стари държавни архиви извади на светло скрита информация. Според нея, тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков едва ли не насила е пращал хора на погребението на Аспарухов и Котков.
Самият Солаков е отстранен от поста си заради превишаване на правата си от самия Тодор Живков.
Лита Аспарухова си спомня още: "Малко ми е мъгла погребението. Имаше много хора. Помня, че тогава началникът на Софийско градско управление на МВР генерал Минев ни обвини, че сме изкарали на улицата 500 000 хулигани. Ако някой е изкарал насила толкова хора навън, трябва да има страхотни способности. Върху гроба на Георги имаше купчина от цветя, която беше над 2 метра. Очевидно Георги е бил феномен, щом толкова години след смъртта му все още се опитват да го дискредитират".
Дни след трагедията на 30 юни 1971 г. в Македония се появява песен „Балада за Гунди и Котков“. За броени часове тя се превръща в тотален хит и се слуша в цяла България. Официалните власти обаче не я пускат по радиото и телевизията, а плочите от Югославия се продават нелегално. Автор на песента е Наско Джорлев.
