Покрай разграждането на комунизма у нас разградиха държавата и икономиката, до кота нула. От дъното започнахме, а в някои отношения копаем още надолу. И пак сме на дъното на ЕС по всички показатели.
И как е сега с проникването на световната култура у нас, и с българската по света? Каква ни е масовата култура? Какъв ни е елитът, като заклеймиха стария елит? Може да се спори много.
Но по-важното е, че освен държава, от нас не става и нация. Една част от нея мрази друга част неистово, сякаш е някаква вражеска нация. Друга част вече не знае и български език.
30 години след падането на комунизма политически запалянковци още обясняват колко е лош и страшен. И увлечени в патоса си се опитват да нарисуват някакъв литературен измислен образ на недалечното минало, всичко било забранено, арестували, подслушвали, само лагери и убийства, много страшно било. Ами страхува се, който го е страх. Имаше хора, които не смееха да разкажат виц в кухнята на жена си, че подслушвали. Сега някак не искам точно такива или хора, които са били на 5-10 годинки през 1989 г. да ми обясняват какъв бил страшен комунизмът.
Айде, 30 години преход минаха. За 15 години след войната разрушена Германия стана първа икономическа сила, Италия стана просперираща държава. У нас не е имало разрушения. Сами си ги направихме, вместо да надграждаме и развиваме завареното.
2 млн. емигрирали по официалното преброяване, 23-24% от населението, без война.
Идеологическата параноя затри всичко. И продължава.
Кажете нещо за сегашното ни състояние, за бъдещето.
Не може 30 години оправдания с комунизма и колко бил страшен.
Иван Бакалов, Фейсбук
