Мнозинството от българите вярват на националните медии, но до определена степен. Това става ясно от ново изследване на световната асоциация ”Галъп интернешънъл”, проведено в 58 държави по целия свят и сред близо 60 хил. души.
В световен мащаб 52% от населението дава същия отговор за своите национални медии. 22% споделят, че по принцип вярват на националните медии, а 21% категорично заявяват, че нямат доверие на националните медии в своята държава. Останалите 5% не могат да отговорят.
Сходна е картината и по отношение на международните медии - също 52% по света споделят, че вярват, но само до определена степен, 18% имат доверие, а 23% въобще не се доверяват на информацията от чуждестранните медии. Останалите се затрудняват да отговорят.
Така се оказва, че по света няма съществена разлика в отношението на обществото към вътрешните или международните източници на информация. Отношението е еднакво противоречиво.
Изследването показва, че в страните с по-висок жизнен стандарт и с по-високи степени на свобода идва и по-висока критичност към медиите и по-спокойно споделяне на тази критичност.
В България не се открояват крайни стойности. По отношение на националните медии 48% избират опцията "вярвам до определена степен". 30% от българите заявяват, че изобщо не им вярват, а 16% обикновено се доверяват. Останалите 6% се колебаят.
Колебанието става по-сериозно, когато стане дума за международните медии - 16% е делът на тези, които не знаят как да отговорят. 45% вярват до определена степен, 24% не се доверяват, а 15% - по-скоро се доверяват.
Резултатите все пак показват, че българите не изразяват определено предпочитание към домашните или към чуждестранните канали за информиране.
Като цяло с известни леки разминавания, подобни са настроенията и сред нашите съседи. В Сърбия и в Косово обаче недоверието към международните медии е по-осезаемо.
