Германското правителство продължава упорито да твърди, че проектът „Северен поток-2“ е чиста проба бизнес, без политика. След като прочете проучването за осъществимост, поръчано от консорциума Nord Stream-2 и изпълнено от консултантската фирма Артър Д. Литъл през 2017 г., което излага истинските мотиви както на руското, така и на германското правителство, разбирате каква е истината. Това, което липсва в проучването, е списък на страните, които губят заедно с изследване на нетното въздействие.
Консултантът е помолен да оцени икономическото въздействие на проекта – „дейностите и инвестициите, свързани с проекта„ Северен поток-2 “, върху онези страни, които или са пряко включени в проекта, или са допринесли с осигуряването на материали или услуги». Проучването, за което Артър Д. Литъл твърдят, че е независимо, е предназначено да захрани привържениците на проекта с аргументи и стимули, с които да спечелят сърца и умове на много хора в целия ЕС.
Консултантът умишлено пропуска да оцени ползите, които Газпром ще има в хода на експлоатацията на газопровода и доставката на газ за Германия.
Същността на проучването е изложена в раздел „Заключения“ и е както следва.
• Общата икономическа полза от проекта Северен поток-2 за Европейския съюз, който получава 59% от общата инвестиция, е над 5,15 милиарда евро, които позволяват да се създадат около 31 000 еквивалента на пълни работни места за период от пет години, като се добавят 2,26 милиарда евро в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.
Тъй като проектът е 100% дело на Кремъл – всички „ползи“ са пакетирани под формата на „бизнес“ предложение от страна на Русия към германското и други правителства в страни от ЕС, които се приканват да участват в консорциум по изграждането на газопровода, като отделните ползи за всяка страна са представени в лесен за разбиране от обществеността вид – инвестиции, работни места, доходи. Участващите страни от ЕС в проекта са представени като сигурни бенефициенти, но размерът и видът на ползите се определят от Кремъл. В допълнение към общите ползи се предоставят специфични целеви стимули, насочени към насърчаване на отделни правителства и компании, лобисти и политици, да действат като местни защитници на проекти, осигурявайки гладкото административно и институционално оформление на проекта на европейско и национално равнище.
• Списъкът на бенефициентите обхваща страни с пряко измеримо положително въздействие – т.е. къде ще се извършват строителните работи – (Русия, Германия, Финландия и Швеция) – за отбелязване е че Дания първоначално е пропусната от страните с преки ползи. Следва страните, в от които действат доставчици на услуги за нефтената и газова индустрия като Нидерландия, Великобритания, Норвегия и Италия. Накрая идва мястото на бенефициентите с непреки ползи към трети страни, които ще се възползват от продълженията на инфраструктурата след влизането на Северен поток-2 в Германия.
• Консултантът оценява и допълнителни икономически ползи, които могат да произтекат от по-евтиния газ и свързаните с това спестявания, които могат да се направят в процеса на прилагане на мерки по декарбонизация, докато получаващите ползи страни и компании се конкурират с продукти на базата на петрол и въглища, и се опитват да постигнат по-високите еко-стандарти.
• Директното въздействие се измерва и чрез новосъздадените работни места според консултанта варират в зависимост от типа работни места (висока квалификация – „бяла яка“ или ниска квалификация „синя яка“); в зависимост от икономическата структура на страната въздействието е различно при различни разходи за труд – еднакво големи инвестиции биха имали по-голямо въздействие в страни с по-ниски доходи и заплати.
• Други основни допускания, които засягат цялостната оценка на въздействие, включват: – инвестиции в инженерингови услуги, които създават по-голяма стойност от инвестициите в материали.
Крайното заключение в проучването е, че въздействието на инвестицията в Северен поток-2 е много важно както за Европейския съюз като цяло (!?), така и за отделните държави-членки.
Независимо от факта, че въздействието за целия ЕС е обобщено, проучването за оценка на въздействие ясно и недвусмислено поставя Централна и Източна Европа извън обхвата на бенефициентите – ограничавайки всички потенциални преки и преки ползи за Германия и страни от „стара“ Европа. Това само по себе си е ясна индикация за намерението и крайния резултат – Кремъл избира кой да спечели или губи в ЕС, кой ще търгува и ще получава допълнителни ползи от евтин руски газ.
Ето таблица от проучването за оценка на въздействие, което разпределя печалбите на отделните страни в абсолютни и относителни стойности, общо и проценти и като брой работни места
Германия е далеч напред в ползите сред страните от ЕС, която ще спечели най-много не само в парично изражение – с пряко позоваване на 1,1 млрд. евро в преки инвестиции и добавена стойност към БВП от 909 млн. евро, плюс 13,090 нови работни места. Възможният положителен ефект е внимателно насочен да включва само страни, които Русия счита за стратегически важни партньори, и да изягва страните от ЦИЕ и страни извън ЕС, които се считат за по-маловажни за Кремъл.
Едно нещо, което липсва в проучването за оценка на въздействие, е сравнението с текущото положение, тъй като е абсолютно ясно, че всички положителни въздействия са ограничени до Западна Европа, докато съществуват и нетни загуби и те са отредени за Централна и Източна Европа.
Сред най-големите губещи страни са Украйна, Словакия, Полша, Унгария, Чешката република и др. Артър Д. Литъл съзнателно пропуска да нетира ползите /загубите за отделните страни или компании в ЕС. Само преките загуби в транзитните приходи за Украйна надвишават 2 млрд. евро годишно, като приблизително на същата сума възлиза и щетата за вишеградските страни. С други думи, това което печелят от Северен поток-2 Германия и другите печеливши от проекта западноевропейски страни, се взема от Централна и Източна Европа. Това не е новосъздадена, а преразпределена стойност, от Кремъл.
Струва си да се отново да се обърне внимание на ключовото предположение в проучването за въздействие, а именно че ползите са зависими от разходите за труд – равни инвестиции имат по-голямо положително въздействие в страна с по-ниски доходи и заплати, т.е. негативният ефект за страните от ЦИЕ е дори по-голям.
Използването на таблиците за ползи/щети от Северен поток-2 от Кремъл и Путин, им позволява да вбият клин между отделни страни и региони в Европа и Европейския съюз чрез управление на ползите на отделните членове. Това подкопава базисни ценности и чувството на солидарност в Европейския съюз.
Съотношението ползи-загуби не отразява само моментна снимка на ситуацията – т.е. по време на строителството на газопровода, но проследява и въздействието след като той влезе в експлоатацията – включително чрез монетарните му изрази, нетната заетост и отражението върху конкурентоспособността, ефекта на по-ниските цени на природния газ и по-благоприятните условия за търговия с руски природен газ, в сравнение с останалата част от ЕС и т.н.
С други думи, Кремъл предлага, а Германия приема да бъде обект на избирателно преференциално третиране, по схема, с която Берлин е напълно наясно, че причинява щети на други страни в ЕС, за сметка на които профитират германски компании и търговци. Не е никаква изненада, че след евентуално въвеждане на Nord Stream 1 Германия, която сега покрива със собствен добив едва 16% от вътрешното си търсене на газ и все още е най-големият вносител на газ в ЕС, благодарение на Северен поток се превръща в един от най-големите нетни износители в ЕС с 30 млрд. куб. износ през 2018 година. След въвеждане в експлоатация на Северен поток-2 тази цифра ще нарастне значително.
Швейцария и Италия са конкретни цели на офанзивата за очароване на Кремъл, независимо от факта, че двете страни, преди това бяха цели на експанзия на Газпром през проекта „Южен поток“. Поради нежеланието на италианската ЕНИ да поеме по-голяма част от финансирането на проекта, след трудностите, в които попадна Газпром заради санкциите, наложени след анексията на Крим, проектът Южен поток бе спрян през ноември 2014 г., по взаимна договореност между Ени и Газпром. Освен всичко друго, Италия и Швейцария са домакини на големи международни компании, ангажирани в строителството, доставките на тръби и материали за Северен поток-2.
Горепосоченото проучване за оценка на въздействието, заплатено от Газпром и изпълнено от Артър Д. Литъл, е красноречиво доказателство за степента на координация между Германия на Меркел и Русия на Путин. Вие можете да прецените дали да потърсите в изложеното обяснение за случилото се в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа с връщането на правата на гласуване на Русия, и заради гласовете на страни и депутати в парламенти на страни от ЕС, които са в списъка с облагодетелствани от Газпром през проекта Северен поток-2.
От Илиян Василев
