Проф. Николай Овчаров обяви филм на "Дискавъри" за непочтен. Отнасяли се към нас като към аборигени. От лентата ставало ясно, че траките правели златни накити, заравяли ги и после Георги Китов ги откривал.
Филмът за траките на Discovery Channel е направен така, ч в него личи отношение като към аборигени. Това заяви пред журналисти археологът проф. Николай Овчаров. Откривателят на Перперикон и Татул е възмутен, че първоначално екипът заявил, че ще се представи цялостно тракийската култура, а на практика се е получил съвсем различен филм. Това той си обяснява със смяна на британския с американски екип. Американците се спряха единствено на тракийското злато, недоволства Овчаров.
Все едно траките са се раждали, за да създадат златните си съкровища и да умрат - след което идва Георги Китов и ги открива, заяви Овчаров, правейки уговорката, че става дума за виц, а не за твърдение.
По време на пресконференцията, той няколко пъти намесва името на колегата си Китов. В същото време обясни, че работата на Перперикон е бавна и методична, затова нямало сензации всеки ден. То не е като да влезеш в гробница и да е ясно: или има нещо, или няма нищо, сравни Овчаров.
Траките не са създали само златни накити и предмети. Той показа различни керамични предмети, които доказвали широтата на културата на траките. Те имали супер научна стойност, но не били така атрактивни, както златните находки. Овчаров посочи още, че във филма са нарушени правата на много български археолози, като техни открития са представени от други хора.
Лично той е засегнат от снимките на тракийските златни рудници в село Стремци, за които той има разрешението да работи на терен. Въобще не ме попитаха, нито дори намекнаха, че ще снимат. Странно е защо, след като тези златни рудници са функционирали, за да захранват култовия комплекс Перперикон, не пожелаха да направят снимки и там, гневи се Овчаров.
Той обаче нямало да съди Discovery Channel, а само щял да напише докладна до Инситута по археология при БАН.
Овчаров информира, че в скоро време известната германска телевизия ARD щяла да излъчи филм за Татул и Перперикон.
Причини за гнева на проф. Овчаров
Журналистите от „Дискавъри" отидоха с хеликоптер да снимат разкритията на д-р Георги Китов на разкопките край Сливен. Джош Бърстийн се приземи досами Танева могила в края на юли, където два дни по-рано археолозите откриха нов гроб на тракийски владетел. Камерите заснеха ръкостискането на водещия с българския учен Китов и техния разговор. Бяха напарвени няколко дубъла, за да изглежда всичко много автентично.
Екипът пристигна край Сливен от района на Казанлък. Именно там, ден преди това, стана инцидент, при който български мутри нападнаха и биха членове на екипа на „Дискавъри". Журналистите и операторите обаче категорично отказаха да споделят каквато и да било информация. Такава била политиката на ръководството в САЩ. Знае се само, че двата микробуса на екипа били спрени от „Опел Корса", от който наскачали бабаити и почнали да удрят наред. По-късно нападателите били задържани. Старозагорската полиция почна разследване.
При Китов екипът снима един ден, след което си взе довиждане с археолозите и замина. Американците обаче бяха щастливи и споделиха, че заснемането на откритие като златната маска и златния пръстен на тракийски цар в Далаковата могила край село Калояново, е събитие, което се случва много рядко.
Между археолозите Николай Овчаров и Георги Китов прехвърчат искри не от вчера. Те дълги години са работили за българската археологическа наука, дали са своя, на моменти безценен принос за нейното развитие и популярост. Именно популярността е може би онова чувство, което ги кара от време на време да вадят шпагите и да отправят тънки нападки един към друг. Особености на характера, ще рекат някои, и ще са прави. Силните и даровити учени имат обикновено чепати характери, в известна степен са особняци и обичат медийните изяви. Frofgnews.bg
Предлагаме на нашите читатели един аналичен и в голяма степен безпристрастен поглед към тази научна „вражда" между двама изтъкнати археолози, чиито открития ги правят големи не само за родните условия, но и в европейски и световен мащаб.
У нас обаче славата винаги е придружавана от вечните слухове. Георги Китов бе приятел с Илия Павлов, собственика на Мултигруп, който бе поръчал специална апаратура от САЩ. Даде я на Китов да работи с нея срещу обещаниео, археологът да му дава част от намерените ценни предмети. Така Илия стана притежател на близо 200 монети, които се пазеха в сейф в гранд хотел „Варна". Шушука се още, че парите, които Нина Чилова отпусна като министър на културата за една от експедициите на Китов, са минали през частната му фондация, което е забранено по закон. Има такива легенди, които се разказват тук и там.
За Овчаов пък „доброжелатели" твърдят, че купувал от иманяри открити от тях предмети, които по-късно представял като свое откритие. Твърди се също, че Овчаров защитава проект за закон, който по някакъв начин облагодетелства големите частни колекционери.
Колкото и да са нелепи подобни митове и легенди, те съществуват в живота. Двамата археолози сигурно са ги чували неведнъж. Надяваме се, че са над подобни „разкрития" и продължават да си вършат добросъвестно и патриотично важната работа.
Публикуваме с известни съкращения материал за Китов и Овчаров от д-р Лолита Николова, Международен институт по Антропология, Солт Лейк Сити, Юта, САЩ
... Необходимо е да уточня, че Китов и Овчаров, талантливи български селебрита, не са представители на типичната археология, а нейно изключение. Според мен, защо те са герои на някои столични български медии, не е ясно. Повърхностното обяснение би било, че медиите обичат сензации, а Китов и Овчаров са майстори на сензациите в археологическите открития. Спомням си преди години в централен вестник на Сан Франциско не пишеха какво е открила проф. Рут Трингъм, а интересът бе към разкрит гроб на "амазонка" в руските степи от малкоизвестна калифорнийска археоложка без научна титла. По световна традиция, за да попадне в медиите, археологическата новина е необходимо да е сензация. Повечето археолози обаче, не отиват на терена да копаят сензации, а да събират нови научни сведения или да спасяват обекти. Така логично малко научни археологически селебрита се споменават в медиите и това е точно като в американските списания за звезди - може и да са стотици на екрана, но в списанията се пише обикновено в продължение на години за 5-6 едни и същи социaлни герои на деня. Мисля, че се касае и за психологическо въздействие върху читателя, който свиква със своите звезди и очаква да прочете отново за тях. A издателите от своя страна - да се купи поредният брой на списанието от повече читатели. По същия начин едни и същи хитове звучат по определени станции. С други думи, чoвекът е комплексно биологично, психологично и социално същество. Неговото конкретно социално поведение обаче, се определя от съответното конкретно психологично състояние 4.
Обяснението за популярността на Китов и Овчаров по-горе бих приела, че е дори научно, ако не следях отблизо от 2005 Дъбенската афера. И по тази причина, бих допълнила - ние не знаем и няма да узнаем защо Китов и Овчаров за героите на някои столични медии. Знаем обаче, че Овчаров е искал да се организира подписка за амнистия на частните колекции, а също и че някои столични медии са свързани с частни колекционери. С други думи - дали интересът към специално избрани селебрита не е всъщност завеса за странни неща, които стават с нашето археологическо наследство? Нека да припомня и някои наукообразните статии в столични медии. Например в една от последните са илюстрирали откритите маски досега - но нито дума за информацията, че се твърди, че поне десетина още са намерени от иманяри, както и че във Вергина има вече 5 документирани златни маски. Тези факти ще помрачат нейно величество Сензацията, както и великите открития на царски погребения ще бъдат поставени под съмнение. Но не е необходимо да си учен или да имаш награда от Съюза на учените, за да се досетиш, че през древността богатството не е привилегия единствено на царете. А тези златни маски указват от археологическа гл.т. единствено на факта, че собственикът е бил богат индивид. Странно е, че в медиите се пропуска дори и маската от колекцията на Васил Божков, която беше изложена в Брюксел. Но преди две години те се натовариха с задачата да сe легитимира Дъбенското злато пред света със статии, появили се само седмици след началото на разкриване на аферата. Днес е ясно, че да стане истината за Дъбене-Балинов горун поне малко известна, навярно ще трябва да дочакаме министър на вътрешните работи, на който не се задават въпроси дали пие в кабинета си. С други думи - българската археология днес има характер и на боксов мач, и на битка между "свръхмъже"- за оцеляване на професионализма и истината. Вероятно след 20 години ще знаем както истинските измерения за жертвите, така и цената на победите.
За разлика от като че ли падналата от небето кама от Дъбене-Балинов горун обаче, твърди се, че маската от Сливенско е открита в гроб 5. Буцев се пита дали откритието е инсцинирано за камерите, а аз направо се обадих по телефона на Китов и му зададох същия въпрос, тъй като на Интернет се пише от трезномислещи, че откритието е фалшиво и е било необходимо да се оправдаят 200 000 лв., дадени от кмета на Сливен. Китов се позова на Дискавъри, които го заснели. След това направих обстоен писмен критичен анализ за себе си, достигнах до извода, че най-вероятно откритието е автентично. Moите основни аргументи са, че Китов е изключително талантлив археолог, копае в регион с богати археологически находки и има много предварителна информация какво има и какво може да се открие. Накрая заключих, че тази наша археология вече ни доведе до състояние, когато дори не може да се радваме, а за Китов не е ясно какво да се мисли: когато не открива, твърди се, че не инвентира находките, а сега, когато започна да открива, всичко се подлага под съмнение (особено след Дъбенската ефера Димитров-Николов-Христов).
Но проблемът с Китов и Овчаров не е, че откриват сензации. И двамата са талантливи археолози. Все едно аз да не знам къде да намеря праисторическо селище с богатоорнаментирана керамика. Проблемът е как копаят. И тази година Китов прекали, тъй като има специален документ-правилник от НАИМ за работа с машинна техника по време на археологически разкопки, а от това, което се показва, става ясно, че Китов не спазва дори най-общите изисквания. И то при наличието на нов Директор на НАИМ, с който всички искаме да свързваме начало на голям преход на професионалната ни археология към световните стандарти. С други думи, Китов не е гордост за професионалната археология днес. И всъщност се оказва бариера за важен преход. Има двa видеoклипа в Интернет 6, които са образец на варварщина и които са огромна тежест за имиджа на българската археология. Защото по света Китов може като име да не се запомни, но видеоклиповете се свързват именно с българската археология. Всички ние сме голямо социално семейство. И болката е още по-голяма, тъй като е в момент на голяма надежда за промени.
Медиите не помагат на археолозите и по-общо на историците нито да успеят, нито да оцелеят. Медиите имат необходимост от качествената културна нова информация и обикновено те си намират и правят свои автори. Споменатият от Буцев ст.н.с. Божидар Димитров 7 може и да използва медиите да оцелее на трона си, но той е изключение. Елитни университетски преподаватели oт най-високо световно ниво като проф. Георги Бакалов изглежда, че поеха пътя на политиката, тъй като ученият е и общественик, a част от социалната роля на всеки изследовател е да интегрира в ежедневието социалното си отношение към света. Науката за всеки отделен учен е по принцип развитие на познание и отношение към света и заобикалящия го свят. Истинската наука е земна и антропологична и в това отношение Китов и Овчаров са като модел идеал на съвременeн учен. За съжалание обаче, в българския вариант този модел осaкатява професионализма и следователно научността на откритията на терена. Ако там всичко е наред, всяко археологическо селебрити би представлявало предмет на възхищение преди всичко от колегите му.
Славата не пречи на никого. Особено на археолозите. Но e необходимо тя да е почтена и да не е за сметка на общочовешки ценности. В противен случай се превръща в нож, заплашващ глобалната хуманност. А ножът изисква активна защита.
