Има болезнена реакция по повод случващото се в една наша структура от сигурността. И подобна болезнена реакция е свързана с убеждението, че тази структура е много важна и претърпя немалко през годините, затова някой умишлено иска да я доунищожи.
Но нека отделим нещата - едно е структурата по принцип, друго е конкретната структура. И не може веднага да смятаме, че структурата е винаги права, а са задължително лоши тези, които "ровят" в нея.
През последните години в структурите от сигурността протичат много тревожни процеси.
Първо, откровена и неприкрита политическа намеса, даже не политическа, а "отгоре", властова намеса.
Второ, тези структури са все по-склонни да "слушкат и папкат", да правят не това, което трябва, а онова, което им кажат все от това "отгоре". Но от дебелите книги за управлението се знае, че когато правиш не това, което трябва, а това, което ти заповядат, по този начин най-бързо се депрофесионализираш.
Трето, службите все по-малко служат на Отечеството и все повече обслужват властващите в държавата.
Четвърто, всеобщата тенденция у нас на засилване на дилетантството, любителството, аматьорството обхваща и структурите на сигурността.
Пето, ръководителите на структурите в страната, в т.ч. и на тези от сигурността, се самовъзприемат не като хора с мисия и кауза, с дълг и отговорности, а като механично продължение на властта, която ги е инсталирала там, Затова в подчинените им структури те започват да се държат по аналогичен начин, както онези, които са ги назначили се държат в държавата - започват да действат еднолично, авторитарно, с чувство за безнаказаност, с убеждение, че всичко им е ясно, че могат да правят каквото си искат, че могат да мачкат хората под тях точно както те самите се гънат пред онези над тях.
Ето защо вече не остана структура, още повече в сигурността, която е чиста като момина сълза и невинна като светица.
Последните години нанесоха много поражения на държавността и качеството на управлението и процесите в обществото, но най-големите поражения за мен са в две посоки:
- в ценностите - заради което ситуацията в страната става все по-уродлива; и
- в системата за сигурност - поради което тя постепенно губи главното свое предназначение - да произвежда сигурност за държавата, обществото и гражданите.
Проф. Николай Слатински, фейсбук
