Нито една от трите съдийски организации не е подала заявление за участие в Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет, става ясно от отговор на ВСС. Срокът за депозиране на документите изтече на 11 юни, но Съюзът на съдиите в България (ССБ), Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) и Българската съдийска асоциация (БСА) не са подали заявления.
А според Наредбата за организацията и дейността на Съвета за партньорство срокът е преклузивен. Т.е. трите организации няма да могат да участват в съвета поне през следващите две години, когато, според наредбата, съставът се обновява.
Пред „Лекс“ заместник-председателят на Управителния съвет на АБАС съдия Любомир Гайдов обяснява, че при първата процедура за кандидатстване в Съвета за партньорство в началото на годината, асоциацията е подала заявление. „В него ние принципно заявихме, че имаме готовност и желание за комуникация с ВСС по всякакви въпроси, а конкретно тогава посочихме за наш представител в съвета председателя на УС на АБАС Владимир Първанов“, добави Гайдов като поясни, че желанието за диалог не е отминало. Но една част от управителния съвет на асоциацията не е била наясно, че е стартирала нова процедура за кандидатстване.
По информация на „Лекс“ всъщност ВСС не е изпращал писмено, нито дори устно, напомняне на организациите за старта на новата процедура и за новия срок.
От петте съсловни организации, заявления са подали само Асоциацията на прокурорите с представител Евгени Иванов и Камарата на следователите, която ще се представлява от Стефан Петров.
Според Наредбата за организацията и дейността на съвета в него трябва да влязат и 11 магистрати, които да представляват онези свои колеги, които не членуват в нито една съсловна организация. Местата са разпределени на квотен принцип – шест за съдии, четири за прокурори и едно за следовател.
При първата процедура заявленията за участие в съвета бяха осем – на съдиите от Софийския градски съд Анелия Янева, Атанас Маджев, Анелия Щерева, Валерия Братоева-Дамгова и Албена Ботева, както и Илиана Димитрова-Васева от Окръжен съд-Пазарджик, Ангелина Лазарова от Апелативен съд-Варна и Елена Динева от следствения отдел на Софийската градска прокуратура. По-късно заявление подаде и районният прокурор на София Радослав Димов.
В началото на февруари ВСС трябваше да конституира Съвета за партньорство. Но вместо това беше поставен въпросът за дублиране на гласовете на магистрати, подкрепили свои колеги за членове. И тъй като такова имаше, Пленумът на ВСС промени наредбата като въведе принципа „един магистрат-един глас“ и стартира нова процедура за кандидатстване.
Сега шестима съдии, прокурори и следователи са преминали границата от поне 100 гласа, за да влязат в Съвета за партньорство. Това са Ангелина Лазарова от АС-Варна, Илиана Димитрова-Васева от ОС-Пазарджик, Анелия Янева от СГС, Ангелина Митова-Мончовска от Върховната касационна прокуратура, шефът на СРП Радослав Димов и следователката Елена Динева.
Това, че не са попълнени всички места в съвета, не е пречка за неговото учредяване, което трябва да стане на заседанието на Пленума на ВСС в четвъртък. От страна на ВСС в състава му ще влязат Вероника Имова, Пламена Цветанова и Пламен Найденов.
Според Закона за съдебната власт Съветът за партньорство осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите.
В наредбата по-детайлно са изброени хипотезите, в които членовете на съвета вземат отношение. А именно по въпроси, свързани с професионалните интереси на магистратите, в това число организирането на тяхната квалификация, реформата на съдебната карта, възнагражденията им, кариерното израстване, атестирането и др. Ще изготвят препоръки и предложения за дейността на ВСС, както и становища по проекти за промени в законодателството, които засягат съдебната власт. Ще подпомагат ВСС при разработване и осъществяване на политики, програми и проекти и ще извършват и други дейности, свързани със защита на професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите.
