Родните курорти извън сезона приличат на изоставена територия, излъчват отчаяние, пустота и грозота. Няма хора, няма светлини, много външни обекти са закрити с индустриални дъждобрани. Тъжно е, грозно е и отблъскващо. И дори бедните пенсионери от северните държави не желаят да се жертват на подобно място. Няма смисъл.
Това каза пред Фрог нюз журналистката Лияна Панделива, която от много години отблизо следи процесите в туристическия бранш.
Категорична истина е, че сме построили гигантски спални комплекси – кой по-близо и кой по-далеч от морето. На Свети Влас няма как да се разходите по крайбрежна линия и да видите морето – то нито се вижда, нито се чува. Ако не сте на първа линия, ще виждате само асфалт и бетон. Диво отчаяние!
Спадът на туристите обаче е неоспорим факт и за най-активната част на сезона в последните години и това го твърдят и хотелиери, и туроператори, и ресторантьори, и обикновени магазинери в курортните градчета. Проблемите са комплексни: хората се почувстваха излъгани от обещанията на министъра, че ще бъдат намерени механизмите цените за плажуване да са като в Гърция, тя пое този ангажимент още през 2015 година. Все още не са старци онези, които помнят как са стъпвали на плажа с мама и тате, опъвали са чаршафите, татко е духал в дюшека половин час, забивали са чадър без UV покритие и са били истински курортисти.
Българите се чувстват ограбени от спокойствието си, от правото на безгрижие, от радостта да лежат и слушат спокойно прибоя на вълничките. Хората са погнусени от неизброимото количество на шумни заведения на самия пясък, от налитащите като оси служители, които бързат да вземат парите за шезлонга и за чадъра. Добрият дух на морето изчезна завинаги и хората са гневни. Искат си спокойствието, искат си свободата.
Същински проблем на черноморският туризъм е, че никой не знае и не може да предположи какъв е броят на леглата, които се продават по морето. Никой не знае колко са българите, които искат да са къмпингари, колко са трейлърите у нас, колко от хората, които ги притежават искат да са край море, на планина, да обикалят страната и да спират от един къмпинг на друг. Няма идея колко са българите, които се вълнуват от велотуризъм, няма инфраструктура за тях.
От туристическия бранш сигнализират, че ранните записвания от чужбина за морето вървят с 20 процента спад още преди месеци. Какво може да предложи България на ранните гости? Всъщност – нищо.
Туризмът не се изчерпва с пристигане на едно място, а с всичко, което можеш да правиш на това място!
За британските туристи това са бар кроловете – пиене, пиене, пиене и който оживее се връща доволно пиян у дома. А колко от пенсионерите за „крилата на сезона“ искат също да се усмъртят от поркане?
Предлагаме кални бани. И това ни е продуктът? Студено море, пусти курорти и кал?
Фантасмагория е, че притежаваме условия за здравен и рекреативен туризъм. На всяка световна борса в Германия се обявяват преговори с германските здравни каси, които да пращат със самолети у нас германски пенсионери с болежки в ставите, а ние да ги ремонтираме с водни и други процедури. Е да, но германците ходят за водолечение в Чехия и не им хрумва да дойдат у нас. Нито преди, нито с крилата на сезона.
Какво още сподели Лияна Панделиева за проблемите в туризма, четете утре в рубриката „Интервю“.
