Българите са отлични туристи като манталитет – обичат да платят за хубава вечеря, за хубаво преживяване, те дават хубави бакшиши. И българският бизнес изгони най-добрите си клиенти в чакане на онези, „висококатегорийните“. Така у нас остана категорията „местни владетели“, която го закъсва с джиповете във водата или прочулите се в социалните мрежи девойки, които въртят гюбеци върху хладилник за сладолед, изнесен на плажа.
Това каза журналистката Лияна Панделиева пред Фрог нюз. Ето какво още обясни тя за драстичния отлив на турсти.
-Лияна, как си обясняваш спада в броя на туристите по морето от това лято?
Истината е, че нито едно друго лято не е започвало с кадри от плажовете в края на юни и дори няма как да направим визуално сравнение с плажовете в същия период от предходни години. Ако прегледаме данните на националната статистика, те показват относително сходни данни за притока на чужди туристи, дошли у нас с цел туризъм за последните четири години – около 65 хиляди през юни и то за цялата държава. Реално няма как с толкова малко туристи морето ни да е заето и плажовете да са препълнени с хора. Българите също не искат да рискуват с ваканция в края на юни, когато времето все още е доста непредвидимо.
За сметка на това обаче, българите, които избират да напуснат страната през същия месец от 184 хиляди през 2016 г. стигат до 241 хиляди през 2018.
Откъде са тези данни?
Позовавам се единствено на данните на Националния статистически институт и не мога да предположа каква част от хората, които се втурнаха през граничните пунктове в края на юни са българи и каква част са транзитно преминаващи.
Нещо друго обаче става ясно от кадрите на празните плажове: пълна химера е повтаряното като мантра „разширяване крилата на сезона“. Това по съдържание означава, че туристи - предимно от по-северни държави - започват да идват на морето от края на април и продължават да пълнят хотели до средата на октомври. Обикновено това е програма за 55+ и така в евтиното време идват пенсионерите, а после нахлуват младите. Ако започнем от април и приключим през октомври, това би означавал сезон от пет месеца. Реалната заетост у нас обаче е през юли и август, с тенденция българите да избират нашето море до втората половина на септември. „Широките крила“ не се случват. И няма как това да стане, след като забраната за строителство влиза в сила от 15 май. Никой под слънцето не може да гарантира в какви условия ще се окажат гостите на курортите, ако те са така неразумни да пристигнат толкова рано.
Родните курорти извън сезона приличат на изоставена територия, излъчват отчаяние, пустота и грозота. Няма хора, няма светлини, много външни обекти са закрити с индустриални дъждобрани. Тъжно е, грозно е и отблъскващо. И дори бедните пенсионери от северните държави не желаят да се жертват на подобно място. Няма смисъл.
Категорична истина е, че сме построили гигантски спални комплекси – кой по-близо и кой по-далеч от морето. На Свети Влас няма как да се разходите по крайбрежна линия и да видите морето – то нито се вижда, нито се чува. Ако не сте на първа линия, ще виждате само асфалт и бетон. Диво отчаяние!
Но спадът на туристите е неоспорим факт и за най-активната част на сезона в последните години.
Така е. И това го твърдят и хотелиери, и туроператори, и ресторантьори, и обикновени магазинери в курортните градчета. Проблемите са комплексни: хората се почувстваха излъгани от обещанията на министъра, че ще бъдат намерени механизмите цените за плажуване да са като в Гърция, тя пое този ангажимент още през 2015 година. Все още не са старци онези, които помнят как са стъпвали на плажа с мама и тате, опъвали са чаршафите, татко е духал в дюшека половин час, забивали са чадър без UV покритие и са били истински курортисти.
Българите се чувстват ограбени от спокойствието си, от правото на безгрижие, от радостта да лежат и слушат спокойно прибоя на вълничките. Хората са погнусени от неизброимото количество на шумни заведения на самия пясък, от налитащите като оси служители, които бързат да вземат парите за шезлонга и за чадъра. Добрият дух на морето изчезна завинаги и хората са гневни. Искат си спокойствието, искат си свободата.
Наивни хора от министерството са обявили цена на еди кой си плаж за 36 стотинки за чадър, а на място се оказва, че на плажуващите взимат по 5 лева за чадъра. На други места чадърът е 2 лв, но върви задължително с два шезлонга по 15 лв. със задължително шалте. Подигравката е по-обидна и от цената!
Подобно признание няма да чуем от нито един чиновник от министество на туризма. Според ведомството всичко е едва ли не цветя и рози. Откъде идва това разминаване?
Министърът като навита на пружина обяснява как печелим все повече пари от туризъм, защото все повече висококатегорийни туристи пристигат у нас. Българите чуват и това: ние се надяваме на едни богати хора, които да плащат повече, защото те го могат.
Еднакво обидени са обикновените плажуващи, които искат да ги оставят да си идат на плажа и да седнат на пясъка; бесни са любителите на къмпингуването, които от години чакат да бъдат създадени ясни правила за това как, къде и при какви условия ще бъде организиран този вид туризъм, гневни са хората, които попадат в капана на ол инклузив, който прилича на военнопленническа кухня.
Бесни са и туроператорите от липсата на адекватна международна реклама, бесни са хотелиерите, които ако нямат договор с голям туроператор, все по-трудно успяват да планират всеки нов сезон и не знаят как да се справят с гигантската липса на кадри.
Твърди се, че руснацитте, които бяха традиционни гости на Черноморието ни, също са пооредели през тази година. Това така ли е?
Ключовите ни пазари се свиват с всяка година и проблемът изобщо не е във визовия режим с трети държави, като Русия, например. Руснаците вадят визи за много държави, но това не ги спира да пътуват.
Същински проблем на черноморският туризъм е, че никой не знае и не може да предположи какъв е броят на леглата, които се продават по морето. Никой не знае колко са българите, които искат да са къмпингари, колко са трейлърите у нас, колко от хората, които ги притежават искат да са край море, на планина, да обикалят страната и да спират от един къмпинг на друг. Няма идея колко са българите, които се вълнуват от велотуризъм, няма инфраструктура за тях.
От туристическия бранш сигнализират, че ранните записвания от чужбина за морето вървят с 20 процента спад още преди месеци. Какво може да предложи България на ранните гости? Всъщност – нищо.
Туризмът не се изчерпва с пристигане на едно място, а с всичко, което можеш да правиш на това място!
За британските туристи това са бар кроловете – пиене, пиене, пиене и който оживее се връща доволно пиян у дома. А колко от пенсионерите за „крилата на сезона“ искат също да се усмъртят от поркане?
Предлагаме кални бани. И това ни е продуктът? Студено море, пусти курорти и кал?
А имаме ли условия за за здравен и рекреативен туризъм?
Това е фантасмагория. На всяка световна борса в Германия се обявяват преговори с германските здравни каси, които да пращат със самолети у нас германски пенсионери с болежки в ставите, а ние да ги ремонтираме с водни и други процедури. Е да, но германците ходят за водолечение в Чехия и не им хрумва да дойдат у нас. Нито преди, нито с крилата на сезона.
Вярваш ли на статистиката за спад с осем процента? Агресивната реклама на Египет, Турция и Гърция ли са сред водещите причини?
Няма никакво значение какви цифри отчитат от ведомството. Ние не знаем колко са леглата по морето – Националният статистически институт отчита за цяла България брой легла, които са по-малко от тези на Слънчев бряг. Не знаем колко българи биха избрали морето като място за ваканция, не знаем колко българи са отседнали в същите курорти през миналата година.
Нагласата на българите за почивка у нас е трайно променена. Експертите по маркетинг на ведомството са напълно безпомощни да създадат проект, който да насочи българите към почивка в България или както му се казва „насърчаване на вътрешния туризъм“. Не само на морето, но къде да е в България. Мнозина българи избират да почиват у нас, но по линия на лични познанства, а не защото разчитат на разнообразието от качествени места, които предлагат различните региони у нас. Т.нар. довеждаща инфраструктура е в безобразно състояние.
Дай ни пример.
Едни от най-красивите места у нас са практически недостъпни. Местности, свързани с тракийски окултни средища са потънали в бурени. Природни феномени са почти недостъпни от лоши условия на пътя.
Дори на Витоша тези дни се появиха снимки на джипове, нагазили направо сред тревите и сред хората, излезли на излет. Под Рилските езера всичко е изорано от джипове и коне – законно било.
Българите ръмжат и скърцат със зъби, защото им обясняват, че са идиоти когато пред очите им точно избрани хора получават правото да строят, да рушат, да безчинстват.
Да се сравняваме с Египет, Турция и Гърция е нелепо. Не можем да се мерим с нито една от тези държави по отношение атрактивността на историческите и културните им обекти. Не можем да се мерим с културата им на обслужване. Нищо качествено в тези държави не е евтино, абсолютно нищо. И хората, които избират да отидат там не го правят на база евтиния – в абсолютни цифри нищо по-евтино от България не може да се намери – просто искат позитивно преживяване.
Какво категорично се промени у нас: усещането за приятна емоция, за безгрижие по време на ваканцията. Затова българите, които почиват у нас отиват все на едно и също място, защото се страхуват да експериментират с кратката си отпуска. Онези, които отиват в Гърция го правят отново по този начин – те са открили своя оазис, своето място за отпускане от глупавите проблеми на ежедневието и се радват на чистота и свобода.
Зная, че ти пътешестваш не само по света, но и у нас. Какво виждат, когато стъпиш на някой от родните курорти?
В нашите хотели е достатъчно да те посрещне нервна администраторка, която не знае кой клавиш да натисне, във фоайето да се пуши свободно, на закуска да дъни яко техно, по коридорите да се разминаваш с камериерки, които те гледат като борсуци и за десерт да започват да си крещят в 7 сутринта на коя от тях къде се намира парцала за чистене на банята.
Какво да се промени у нас, за да се напълнят курортите ни?
Въпрос за колко милиона е това? Ако допуснем, че утре всички хотелиери по цялото Черноморие обявят отстъпка от 60 на сто, хората ще попитат: „Ами плажовете?“ Добре. В други ден всички концесионери ще съобщят, че плажовете ни ще са напълно безплатни. И тогава българите ще кажат: „Е да, ама междувременно на мен вече ми е кеф да ходя извън България, където наистина ми харесва. Не ме искахте години наред, но открих, че аз също не ви искам!“
Това, което никой не може да обещае е нов тип обслужване. Българите са отлични туристи като манталитет – те обичат да платят за хубава вечеря, за хубаво преживяване, те дават хубави бакшиши, те пазаруват сувенири, купуват подаръци за близките и почерпка за колегите. Българите са обичани и благодатни туристи. И българският бизнес изгони най-добрите си клиенти в чакане на онези, „висококатегорийните“. Така у нас остана категорията „местни владетели“, която го закъсва с джиповете във водата или прочулите се в социалните мрежи девойки, които въртят гюбеци върху хладилник за сладолед, изнесен на плажа.
Спирането на музиката след 23 часа ще помогне или ще пречи на бизнеса?
На бизнеса категорично пречи, особено ако купонът се вихри на плажа. Звукоизолирани плажове не знам да са направени. В същото време каква е вината на хората, които са в хотели в непосредствена близост?
Години бяха пропилени, за да бъде взето ефективно решение къде купонът може да се вихри денонощно и в същото време туристите, които не желаят да чуват нон стоп музика, да останат доволни. Младите, които идват в България, младите българи, които отиват на нашето море, искат да се вихрят по всяко време. Ако съществува търсене на този продукт, той трябва да се предлага. Годините минават, а когато лятото приближи, някакви хора започват да си чешат езиците по темата и после всичко заглъхва. Самият бизнес трябва да излиза с идеи и проекти, докато накрая нещо се окаже наистина ефективно. Не протести ще свършат работа, а добри проекти – ако сме територия за купон, то този купон не бива да спира.
Възможно ли е с влак до морето да се стига за 3 часа?
Възможно е, ако влакът тръгва от гара, от която до морето се стига за 3 часа. Но това няма как да е от София. За щастие и във Варна, и в Бургас летищата работят ефективно. От София до Варна се пътува 9 часа с бързия влак и това няма да се промени, освен ако най-накрая не дойдат китайците и хвърлят десетина милиарда в нашата инфраструктура. Лошото е, че с автомобил е почти толкова несигурно да се планира пътуване. Трасето към Варна е в ремонт за последните 40 години, а към Бургас е достатъчно да се случи една катастрофа и пътуването може да продължи неопределен брой часове.
Идеята за пътуване из страната често е мъчително упражнение. Една от изключително прозаичните причини хората да почиват извън България е, че до други държави се стига по-лесно, по-бързо и е много по-сигурно на пътя.
Само за последните два дни в отсечката Русе-Бяла един човек загина, петима са ранени. На магистралата към Бургас един пиян шофьор на тир катастрофира и хоп – вече няма движение – всички спират и чакат, при това без да са на гръцката граница.
В Хърватия по магистралите няма камиони. Причината е, че пътуването по тях е толкова скъпо, че всички камиони са по обходни пътища. Но ние и обходни пътища нямаме. Табелите и знаците ни се крият в буйни храсталаци.
И все пак туризмът генерира над 10 процента от БВП.
В много държави туризмът е генератор на сериозни приходи, но когато са наясно с това богатство, всички работят в името на неговото качество и разнообразяване, а не към целенасоченото му унищожаване.
Някой може да ни упрекне, че сме прекалено негативни.Можем ли да посочим и добър пример в бранша?
От всички градове в България, само кметът на Велико Търново Даниел Панов разбира в дълбочина от бранша и е готов да направи всичко, за да може целият регион да е достъпен, разпознаваем и да се надгражда качеството. Повечето общински туристически центрове са замръзнали на ниво хартиени брошури на неща от които никой не се интересува. Фестивалите ни са вече толкова еднотипни, че е трудно да се разделят кои кукери къде скачат, кои баници къде се сервират и къде точно е фестивалът на киселото мляко, на боба, къде е на лютите чушки и къде на ракията и още нещо.
Туризмът е най-комплексната услуга от всички възможни: включва пътуване, гледки, обслужване, посрещане, изпращане, хранене, качество, аромати, звуци, хигиена, продукти на местната индустрия, стаи, легла, възглавници, събуждане и звуковете, които човек усеща първо с тялото си, преди да повдигне клепачи… Познанието и умението за работа в този бранш е култура, която се развива с години, а ние панически внасяме сезонни работници, които се учат да пазят равновесие с табли за сервиране.
Междувременно с пионерски ентусиазъм министърът започва да разписва маршрути, които да дава на туроператорите – културни, кулинарни, някакви. После сме територия за инсентив туризъм, територия за конгресен туризъм, за гурме, религиозен, културно-исторически, еко, селски, планински, спортен, семеен… Затова и рекламата ни е тюрлюгювеч от всичко, което е хрумнало на авторите. В пълната си безпомощност, ведомството постоянно обявява обществени поръчки в които иска да бъдат изпълнени проекти, за които съществуват цели отдели в съответното министерство.
В същото време всяка от държавите-конкуренти се прицелват направо в сърцата на хората и ги грабват с обещание за преживяване за душата. Реклами, които показват очи, усмивки и любов и само между другото – гледки от местата, където щастието ще се случи.
През юли и август морските ни курортите ще са пълни, но това няма да е в резултат от действия на експерти на Министерство на туризма, а защото у нас през юли и август просто е така.
Интервю на Катя Илиева
