Паметникът на Съветската армия в София не е военен паметник, той не е и руски паметник. Това е изцяло българска инициатива. Това каза председателят на Камарата на архитектите в България арх. Борислав Игнатов пред On AIR.
Поводът за разговора е, че в момента в Русия тече обществено обсъждане на поправка в Наказателния кодекс, която трябва да влезе в сила от декември 2019 г., и която криминализира "нарастващият брой случаи на унищожаване или увреждане на символите на военната ѝ слава".
Става дума за паметниците на Червената армия, с които бе осеяна Източна Европа след края на Втората световна война. Около новината за тази поправка в България отново припламна спор какво да правим с Паметника на Съветската армия в центъра на столицата.
Арх. Борислав Игнатов обобщава историческите факти. Направен е през 1954 г. по случай 10 г. от 9 септември. Той е финансиран, идейно подготвен и разработен от българи.
"Построен е с една сервилност, която изгражда история, несъществувала по нашите земи", допълва архитектът.
Той попада на документи от самото откриване на паметника – на 9 септември 1954 г. Във всички вестници е имало хвалебствени статии, за да бъде приет от българското общество.
"Този паметник не е на Съветската армия - освободителка на България, както после е трансформирано, а е бил формулиран като "Освободителка на народите" по света. Съветският войник се представя като защитник на мира, на прогресивното, на работниците и селяните. Всички други твърдения не са верни", категоричен е арх. Борислав Игнатов.
