Нас всички ни боли България, защото самата тя страда от всички възможни болести, без възпаление на капачето на коляното
Пламен Асенов
“Както някои хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог!” – писа преди стотина години великият испанец Мигел Унамуно, философ и писател, в опит да обясни едно от необяснимите пътешествия на човешкия дух.
Както Спиноза го е болял Бог, така всички нас ни боли България, независимо дали си даваме сметка за това или не. Но не защото болезнено я търсим, а защото болезнено я имаме – самата тя страдаща от всички възможни болести. С изключение може би на възпаление на капачето на коляното, както смята хипохондрикът от една книга на великия англичанин Джером Джером.
Като се впускаме да изследваме широкоспектърния характер на “болестта България”, може би е добре да започнем от общото и да вървим към частното. Какво е общото? Ами например тези дни от Центъра за изследване на демокрацията съобщиха, в резултат на извършен мониторинг, че “през последната година всеки четвърти българин е трябвало да даде подкуп, за да може да получи дадена услуга”. Нека не бързат с възраженията онези, на които им се струва, че 25 процента даващи подкуп са малко и в случая естествените баланси са нарушени, защото това означа, че има само 25 процента взимащи. И че вероятно цифрите са манипулирани, за да се докара “Витоша рисърч” пред новите управници, като съобщи, че през последните месеци корупционният натиск на администрацията върху населението и бизнеса успешно намалява.
Всъщност ключът към разбирането тук е изразът “трябвало да дадат”. Това е деликатен израз, чрез който изследователите ни подсказват, че има поне още 25 процента, които може би не е “трябвало да дадат”, но са дали. Така сметката излиза напълно точно – 50 процента дали, 50 процента взели.
Ако някой се интересува от въпроса защо си позволявам да иронизирам ситуацията, като според тази сметка и аз би трябвало да съм в кюпа на даващите или взимащите, ще си призная, че, за мой срам – не съм. Обяснявам си го обаче не с наличието сред мен на някакви високи морални добродетели, а чисто технически. Предполагам, че точно в този момент ние, българите, сме останали нечетна бройка в страната и аз съм се оказал последният не намерил еша си. Иначе щях да дам, разбира се.....
“Темида у нас е болна” – отсече в неделя пред БНР правосъдният министър Маргарита Попова. Най-после един отговорен министър да се докопа и да разпространи информация, която иначе всички останали граждани си знаят и безотговорно разпространяват под път и над път. За управляващите пък през последните десетина години беше достатъчно само да прочетат кой да е доклад от Брюксел за “напредъка” на България, та да го разберат.
Все пак признанието, тъй като идва от самия министър, окуражава. Например ражда бледата надежда, че след още 10 или 20 години някой от следващите министри може да произнесе и дълбокомъдрата фраза, че щом системата е болна, значи има нужда от лечение. После някой от по-следващите министри ще попита “какво точно лечение е необходимо” и току-виж след някакви си 200-300 години сред Темида нещо помръднало в посока излекуване. Пък и Красьо, тъй като е младо момче, да е жив и здрав дотогава, та да помогне.
Какви са симтпомите на темидената болест според Попова? Симптомите са, че “престъпниците с различни хватки се измъкват от българското правосъдие, а жертвите остават незащитени”. А каква е причината за болестта? Оказва се следната – “в България няма модерно обучена разследваща криминална полиция и това се дължи на организираната престъпност и корупцията, които се ползват с политическа подкрепа”. Първото е истина, второто е само малка част от истината.
От тежко заболяване очевидно страда не само правосъдието, но и българската армия, затова, според министър Николай Младенов, ще трябва да я градим чисто нова. “Досега в НАТО сме били невидими като Стелт” – цитират го да казва колегите от “Стандарт”. Ами разбираемо е, след като армията се състои предимно от генерали, обучавани по времето, когато сегашните ни партньори в НАТО -Турция и Гърция, бяха главни врагове.
Като жив свидетел ще разкрия един секрет от средата на 70-те, време, в което сегашните ни генерали бяха млади лейтенанти. По време на учение нас, простите войници, точно те ни стимулираха с вдъхновяващата информация, че щом ни нападнат турците, необходимо е само час-два да ги задържим около границата, после пристигат руснаците и няма за какво да се притесняваме, въпросът ни е решен. Да, но турците не ни нападнаха, а руснаците продължават да изглеждат така, сякаш ще ни спасят всеки момент. Затова и в НАТО се държим като невидими – да не ни видят руснаците, че сме седнали близо до Турция и да си помислят, че изпитваме остра нужда от спасяване.
Като млад министър, Николай Младенов очевидно не е наясно с това. Но истината трябва да му се каже в очите, защото той може би подозира нещо съвсем невярно – например че генералите ни се държат като невидими в НАТО по причина, че Георги Първанов е техен патрон и държи пагоните. Или може нещо съвсем трето да си мисли човекът. Но че армията е болна, болна е. И, също като правосъдието, само с пари няма да се излекува. Дори не и с много пари.
Тези думи със сигурност важат и за системата на здравеопазването в България. “В здравеопазването цари хаос, правителството няма стратегия” – заявиха от ръководството на Българския лекарски съюз. И двете неща са верни, само че със страшна сила стои въпросът доколко самият лекарски съюз е част от решението и доколко – част от проблема. Това е свързано с по-общия философски въпрос дали лекарите сами по себе си се разболяват и когато се разболеят – кой ги лекува.
Не че Бойко Борисов не може да ги излекува, ама не бива всичко да струпваме на неговата глава, както е направил Сергей Станишев или който там друг е подписал договора за нефтопровода “Бургас-Александруполис” – новата болна тема на сегашния ни премиер. “Договорът е неизгоден за България и не защитава нейните интереси” – каза той през стиснати зъби в Бургас.
Стиснатите зъби изглежда идват от осъзнаването на болезнения факт, че в самия договор няма предвидена клауза за оттегляне на една от страните и май колкото и да е неизгоден, ще трябва да го изпълняваме. Иначе.....Иначе какво – насила ли ще дойдат руснаците да си положат тук тръбите и да си прекарват нефата през наша територия? Дори и юридически невежа като мен знае, че в края на всеки договор има клауза, според която всички неуредени в самия документ въпроси се решават според общото, в случая – общото международно, законодателство.
Резервният изход е да се попитат другарите Станишев и Първанов, които са радетели и гаранти за развитието на българската енергетика в руски ръце, дали наистина в договора няма такива клаузи - може пък в защита на българските интереси да са подписали някои неща тайно. Но ако наистина се окаже, че няма, да се попитат пак – защо няма. Като заедно с питането се вземат и адекватни мерки сами да платят неустойките по договора, който, доколкото е неизгоден за страната, не трябва да бъде спазван. За такава болест – такова лекарство, както според легендата казал един българин на черепа на византийския император Никифор.
За болестите, настанени удобно в българския политически живот пък по-добре да не отваряме и дума. Какво става със СДС, партията, която на 7 декември навърши 20 години, вече и слепите виждат. Накъде отива ГЕРБ напоследък се разбра, остава да се доуточнят само някои дребни детайли. Какво се случва с РЗС ще се изясни още тези дни.
Но като цяло болестите на българската политика трябва да бъдат отразявани не от самотни лаици като мен, а в многотомни изследвания от специализирани научни колективи на БАН. Лошото е, че и българската наука в лицето на БАН е твърде болна. Едва крета горката и само извънземните и останаха за опора.
Същото е положението с българското образование, с българската култура, с българските митници, с българския футбол.....Даже май напоследък нещата и в деликатната сфера на българската чалга започнаха да закъсват.
Но защо в началото казах, че има все пак една болест, от която ние, българите, не страдаме - и това е възпаление на капачката на коляното. Ами казах го не защото не сме болни от такова възпаление, а защото не страдаме от него.
При наличието на толкова много други сериозни болести, как да страдаш заради някакво си капаче?
