Ако се вярва на данни от статистиката, от 44 до 76% от мъжете и 21-50% от жените изневеряват на своите половинки. 25% от жените изневеряват на мъжете си в своите сексуални фантазии. Сред мъжете този процент е по-нисък (около 13%) – те предпочитат да го правят реално.
Почти 43% от мъжете изпитват желание да пофлиртуват и изневерят на работното място. Сред жените този процент е “само” 25.
Двата пола значително се разминават и в мнението си за причините да изневеряват – 80% от жените твърдят, че го правят заради неуспешния си брак, докато половината от изневеряващите мъже въпреки това смятат, че бракът им е успешен.
За нежния пол и в извънбрачната връзка на първо място са чувствата – почти 80% от жените изневеряват “по любов”. Само 30% от мъжете определят с тази дума причината за своята изневяра.
Повечето жени (почти 87%) изпитват угризения на съвестта, докато при мъжете такава е налице почти само в случаите, когато забежката им е разкрита.
Причините за мъжката изневяра
Синдромът на Дон Жуан. Сред мъжете съществува една не толкова голяма група, която страда от особено невротично разстройство, за което е характерно болезненото желание за самоутвърждаване чрез многобройни сексуални контакти. По правило такъв тип мъже не се женят, защото не са способни на продължителна връзка. Дори да се обвържат обаче те не са способни да сдържат желанието си.
Сексуалните отмъстители. Това е типът мъже, които в някакъв момент от живота си са се почувствали непълноценни заради (според тяхното разбиране) поведението към тях на някоя жена – колега, която ги е изпреварила в кариерата, подигравката на жена, с която са имали емоционална връзка, доминиране на партньорката във връзката им.
Именно такива мъже много често се превръщат в “сексуални отмъстители” – те се опитват да накарат колкото се може повече жени “да си платят за лошото си поведение”. Такива мъже искат да имат колкото се може повече връзки, дори афишират с тях, защото вярват, че по този... Ако такъв мъж е семеен и е в подчинено положение, той по всякакъв начин се опитва да накара любовниците си да страдат.
Най-често “отмъщаващите” мъже намират подходящи партньорки сред жените, които търсят подкрепа и любов.
Бягство от скуката. Склонни към изневяра са и много мъже, които смятат брака си за успешен. С времето любовта в него намалява, а страстта е изместена от всекидневната монотонност. Мъжете, които по природа обичат повече силните емоции, започват да страдат от прекаленото спокойствие в брака им, макар да твърдят, а и да вярват, че ценят трайната си връзка с партньорката и не искат тя да приключва.
Този тип мъже крият своите авантюри, но чрез тях се зареждат с енергия и се чувстват бодри и силни.
Емоционалната изолация. Дори в съвременното общество много мъже са отдадени на задачата да успеят в кариерата, за да обезпечат своето семейство. Техните партньорки съзнателно не ги занимават с дреболиите от домашното всекидневие, без да осъзнават, че по този начин сами правят първата крачка към отчуждението.
Мъжът счита, че никой не желае да споделя с него емоциите от успехите и грешките му и започва да се смята “използван”. Ако в такава ситуация той не пожелае или не успее да си даде сметка за истинския проблем и да го разреши чрез разговор, най-често търси отдушник на неудовлетвореността си – намира си любовница, която е финансово независима и го цени (според собствените му разбирания) само заради духовните му качества.
Ако усещането не премине или и любовницата започне “да търси в него материалното”, той си намира друга. За него не са важни истинските чувства на жената, а собственото му усещане за удоволствие и това, че тя (поне външно) му се възхищава.
Бягство чрез секса. Мъжете, които изпитват проблеми от психологичен характер, дори без те да са свързани с техния семеен живот и секса, често търсят решението им чрез секса. И когато не могат да си признаят проблема пред партньорката, търсят утешение на друго място.
Жените по природа са склонни към съчувствие и такъв тип мъже лесно намират кой да се отнесе с разбиране и ласки към нещастието им.
Причините за женската изневяра
Сексуалната неудовлетвореност. Повечете изневеряващи жени, когато търсят обяснение за постъпката си, посочват на първо място именно недостатъчния или неудовлетворяващ ги секс.
Нежелаението да се сподели и потърси решение на проблема с партньора, прави почти неизбежно създаването на друга, емоционално наситена връзка, в която обаче жената изключително рядко намира търсения всъщност емоционален баланс.
Бягство от психологическата зависимост. Жените, които смятат, че бракът им ограничава тяхната индивидуалност, търсят именно нея в една авантюра. В новата си връзка те търсят възможност да проявят свободно точно тези качества, които в брака си по някаква причина са принудени да потискат.
Такъв тип жени често имат едновременно няколко извънбрачни връзки – по една за всяко качество, което семейният живот ги кара да прикриват.
Търсене на общуване. Това, макар и странно на пръв поглед, всъщност е една от най-честите причини жената да изневерява. В авантюрата тя иска да намери не толкова секс и свобода, а възможност да общува. В момента, в който се почувства удовлетворена, такава жена е готова да прекъсне новата си връзка, защото никога не е преставала да възприема своя постоянен партньор като мъжът, с който се чувства сигурна.
Отмъщение за изневярата. Емоционалната чувствителност на жената, включително когато разбере за изневярата на мъжа си, я подтиква към чисто емоционално “отмъщение” – да причини и тя същото. Това се случва най-често когато по различни причини жената не е в състояние да сложи край на брака си – тогава тя разсъждава на принципа “защо той да може, а аз – не”, но търси в новата си връзка и морална подкрепа.
В търсене на нов партньор. По-често от мъжете, жените, след като установят, че бракът им е обречен, започват да търсят нов партньор преди да сложат край на предишната връзка. В голяма степен това се дължи на тяхната нужда да бъдат подкрепени – най-вече морално, за стъпката, която искат да предприемат. Ако новият “партньор за цял живот” бъде намерен бързо, предишният брак приключва също така бързо. Ако обаче търсенето продължи дълго, бракът може да просъществува в това си състояние едва ли не цял живот.
