Като човек, който доста години се занимава с привличане и консултиране на инвестиции, не намирам дълбочина в разсъжденията около казуса Фолксваген, които да издават зрялост и стратегически мислене.
Ако искаме, защо, ако имаме резерви защо?
Ако те не искат защо?
Очевидно не можем да се съревноваваме с огромни субсидии и държавни помощи за привличане на инвеститори. Защото е държавна помощ. Пък и не трябва. Субсидиите се грешен сигнал. Да, има неща които държавата може и трябва да направи, особено в контекста на компенсирате на "средата" - от меката до твърдата инфраструктура. И това е задължително условие, още повече че ползите не са само за чуждестранната инвестиция, а за всеки друг инвеститор и гражданин - в този смисъл не са държавна помощ.
Но нямаме изобщо представа къде отиваме като страна на фона на технологичните и информационни революции в света, на новата икономика и как там където искаме да видим и позиционираме България като граждани, образование, пазар, компании, икономика, и там някъде да разположим и оценим идеята за завод на Фолксваген в частност и изобщо автомобилостроенето. Какъв анализ на добавената стойност?
Познавам хората, които работеха по привличането на Фолксваген - и ценя техните усилия. Но ще бъде грешка да се вайкаме - за мен по-важното е да разберем защо и какво искаме?
Този разговор не може да стане в официалните медии - твърде повърхностни са, за това е добре да го правим в социалните мрежи. Трайчо каза няколко важни неща. Евгени също.
От работата ми зная едно - не всичко, които блести е злато. Късите предимства се обръщат лесно в дългосрочни щети. Но това че някъде в други страни са имали негативни примери, не означава нищо.
За тези които разсъждават по-дълбоко по темата препоръчвам да се запознаят с резултатите от последната среща на канцлера Меркел с шефовете на германската автомобилна индустрия.
Подобна среща трябваше да има и тук. Но няма време от важни битки - да махнем машинното, да изберем Цацаров 2.0.
Илиян Василев, Фейсбук
