Тристранният съвет за сътрудничество между изпълнителната власт, работодатели и синдикати не се разбра относно предложените днес законопроекти. Съгласие не се постигна за предвижданата актуализация на пенсиите от септември, допълнителна помощ за деца и по-различно третиране на българите живеещи в чужбина.
Два са основните аргумента за отхвърляне на предложенията - подобни промени не се правят по средата на бюджетната година и извън започнала бюджетна процедура, съобщава БНТ.
Както синдикатите, така и работодателите посъветваха това да започне след като започне обсъждането на Бюджет 2020 година. Както синдикатите, така и държавата обясниха, че няма достатъчно средства, за да бъдат изпълнени тези промени.
Социалният министър Бисер Петков каза още, че вижда в тези промени дискриминация, тъй като ще бъдат актуализирани пенсиите само след 2006 година. Той видя дискриминация и при даването на помощ за втори и трето дете, както и при получаване на еднократна помощ за децата от 1 до 4 клас.
"Не се предлага в законопроекта и обезпечаването на по-високите разходи на фонд "Пенсии", по разчетите на Националния осигурителен институт обезпечаването на тази мярка би струвало 140 милиона лева повече месечно - разходи за фонд "Пенсии", на годишна основа това означава над 1,7 милиарда лева.", коментира Петков.
Ваня Григорова, КТ "Подкрепа" заяви, че осъвременяването на пенсиите безспорно трябва да се случи. "Кога и в какъв вариант правителството трябва да реши, защото не е нормално учител, който се е пенсионирал преди десет години да получава 200 лева пенсия, а такъв който се е пенсионирал сега 700 лева пенсия", заяви още тя.
Ивелин Желязков от Конфдерация на работодателите и индустриалците в България обясни, че те не подкрепят на този етап, защото считат, че предложенията не са съобразени със средносрочната бюджетна прогноза. По думите му много по-разумно би било такива законопроекти да се разглеждат в рамките на предстоящата много скоро бюджетна процедура.
Социалните партньори застанаха зад мнението, че трябва да работят заедно по създаването на нов социален модел. Освен това си поставиха за цел и да бъде променен по някакъв начин законът, който третира българите, живеещи в чужбина, така че те по-лесно да могат да се връщат в страната и да заемат работни места, защото в момента работодателите обсъждат, че липсват работна ръка. Работодателите, държавата и синдикатите бяха категорични, че ще работят за създаването на нова стратегия за развитие на индустрията и икономиката като цяло до 2030 година.
