Депутатите приеха промените в Изборния кодекс на първо четене. ”За” промените гласуваха 122 народни представители, ”против” бяха 96, а ”въздържал се” - 1.
Измененията бяха внесени от ПГ на ГЕРБ и подписани от ПГ на "Обединени патриоти". Текстовете предвиждат отмяна на машинното гласуване за местни и парламентарни избори, а този вид гласуване да остане само за президентски и европейски вот.
Веднага след приемането на промените на първо четене от ГЕРБ направиха предложение срокът за тяхното гледане на второ четене да бъде намален на 3 дни.
От БСП реагираха остро и обявиха, че така няма да има възможност за внасянето на предложения за други промени в Изборния кодекс, но управляващите гласуваха за своето предложение и така второто четене ще се състои до края на седмицата.
Това е второто преработване на Изборния кодекс за тази година. През февруари на два пъти депутатите се занимаваха с промените в изборното законодателство. На 14 февруари 2019 г. депутатите приеха изменения в Изборния кодекс, с които решиха хартиеното гласуване да бъде заменено с машинно на вота след местните избори през 2019 г. Предложеният текст предвиждаше още при европейския вот машинно гласуване да се проведе в най-малко 3000 избирателни секции, а за общите избори за общински съветници и кметове през 2019 година машинно гласуване да бъде осъществено в най-малко 6000 избирателни секции.
На 26 юни 2019 г. на заседание на Правна комисия след евровота председателят на ЦИК Стефка Стоева отчете, че увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултата. Стоева отчете още, че 58 967 избиратели са гласували с машини, което е 7.59% от всички гласоподаватели Председателят на ЦИК уточни, че в секциите с машинно гласуване само 27.7% от избирателите са избрали да гласуват с машина, останалите 72.3% от избирателите са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина.
