Регламентът предвижда много високи санкции за такъв тип нарушение - до 20 млн. евро. Налагането веднага, преди да се изяснят съответните факти и обстоятелства, на санкция би отнело средства от самия администратор, които той трябва да вложи в момента, за да подобри системите си.
Това заяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни пред bTV във връзка с хакерската атака и изтичането на данни от НАП.
"Платформите, на които са изградени тези системи, са вече остарели. Те не отговарят на съвременните изисквания. Софтуерът се развива страшно бързо и се създава тази възможност за пробив в системата", допълни Венцислав Караджов.
По думите му, НАП има срок от 72 часа, за да провери и уведоми надзорника си - Комисията за защита на личните данни, какво точно е атакувано и изтекло от масивите им. Следват препоръки как да се предотврати подобен теч и санкции.
Откъдето данните са изтекли, оттам трябва и да уведомят гражданите, че са жертва, смята Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация".
Той разясни, че ако данни на човек, които се съдържат в документите в НАП, изтекат в публичното пространство, и това доведе до определени коментари, на факти и обстоятелства, свързани с този човек, тогава той би могъл да претендира и за неимуществени вреди.
Европейската комисия може да изпрати експерти в България, ако има нужда.
Припомняме, че на 15 юли в няколко редакции бе получен мейл за реализирана хакерска атака. Докато специализираните органи проверяваха, журналисти бяха открили свои данни в хакнатата база данни на националната агенция по приходите (НАП).
