Надявам се до месец да съм предал монографията си, дето я писах 4 години - ”Рискът - новото име на Сигурността” - в издателството и да приключа с монографиите и науката за сигурността. Каквото можах - написах, направих, изговорих, анализирах, предупреждавах, опитвах се да променя. Повече няма смисъл.
Няма смисъл да се прелива от пълно в празно, от плътно в кухо, от мъдро в тъпо, от важно в безотговорно.
Каква наука, каква сигурност, какво мислене и анализиране, какво Общество на рисковете, какви пет лева, след като от най-високо място се изричат не само спорни неща, не само противоречиви твърдения, не само неверни тези, не само съмнителни предположения, а само откровени глупости!?
Подобно падение ми идва вповече, нека друг мисли и пише за това, което колкото повече нямаме, толкова повече няма да имаме.
Ама що за държава сме, ама що за общество сме - Там "Горе" се дрънкат такива потресаващи глупости, че ми иде да изхвърля лаптопа си през прозореца, да си купя петдесетина криминалета за единственото ми четене отсега нататък, да сложа всички книги на големи експерти в сигурността по света и у нас в един кашон - и право в мазето!
И да си включа микровълновата печка - но празна, да бръмчи без същност, смисъл и съдържание.
Защото микровълновата печка, празнотата и бръмченето ѝ без същност, смисъл и съдържание, е убийствената метафора за това, което деградира Там, където трябваше да прогресира нещо коренно различно, което в нормалните страни се нарича стратегически мениджмънт на държавата и нейната сигурност.
