До 10 млн. лв. глоба грози фирми, банкови и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари. Нововъведенията са обсъдени през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред.
В обхвата на закона за изипране на пари, освен финансови, попадат и търговски дейности, съобщава БНТ. Ако банка, застраховател, търговец, нотариус, брокер проспи съмнителна сделка и не докладва на ДАНС следват тежки санкции.
Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, обяснява пред БНТ финансовият министър Владислав Горанов. Според финансовия министър санкциите са съразмерни с тежестта на нарушението. До края на месеца се очаква депутатите да гласуват на първо четене закона, а на второ през есента.
" Санкциите са големи, защото пари със съмнителен произход, които освен, че могат да служат за политическа корупция на някои места, служат често и за финансиране на тероризма. Създават се нови режими, които могат, поне при първоначалното прилагане да будят съмнение, дали това няма да доведе до допълнителни ангажименти, но аз смятам, че ние не бихме могли и не следва да изоставаме от общоевропейските решения по отношение на мерките за борбата с изпирането на пари.", коментира Горанов.
Ще се въведе забрана за въвеждането и функционирането на сейфове в банките с анонимни сейфове или фиктивни или фалшиви имена. Има предложение и други търговски дейности да се включат в мерките срещу изпиране на пари.
Според закона, всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирми, за които има подозрение, че средствата са от изпиране на пари или за финансиране на тероризъм, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони.
Експерти по финансова сигурност съветват фирмите да не чакат закона да е влезе в сила, а отсега да се подготвят да проследяват произхода на средствата, с които оперират.
