Само преди няколко дни бе публикуван доклад, който показа, че законодателният процес в Народното събрание продължава да е обременен с много тежки недостатъци. Законовите промени се предлагат без сериозна обосновка, най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките.
В анализа се казва още, че В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащии промяната. В мотивите почти винаги (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.
Поправка в Закона за устройство на територията (ЗУТ) без мотиви
През 2017 г. се извършва поредната поправка на ЗУТ, която удължава срока за валидност на големи, инфраструктурни проекти от 5 на 10 години. Става въпрос за категории 1 и 2, за които подробен списък сме приложили в края на текста. Според вносителите на тази поправка в закона, това е необходимо, защото десетки, значими за страната инфраструктурни проекти, включително с европейско финансиране са забавени и са с изтичащи разрешителни, т,е. те са в ход.
„Законопроектът, който сме внесли с колегите, е въпрос на труд. Той касае обекти в първа и втора категория – най-големите обекти, на които сме дали толеранс поради чисто обективни причини. Дали сме толеранс вместо за 5 години, те да бъдат завършени за 10 години“, обяснява промените в ЗУТ депутатът Александър Ненков.
Проверка на Фрог в архивите на Народното събрание показва, че в мотивите за исканите промени в Закона за устройството на територията липсва какъвто и да било анализ колко на брой са тези обекти. Изобщо няма и дума за въздействието което ще има поправката, нито за строителния бизнес, ни то за държавата.
В мотивите се посочва единствено, че „целта е ограничаване на възможностите за прилагане на корупционни практики, като недобросъвестно забавяне на инвестиционни проекти или устройствени планове за отделни територии от страна на някои общински администрации.“ Нали не си помислихте, че от някъде може да разбере обикновения гражданин поне за кои общински администрации става въпрос. Никой не знае дали и столична община е сред тези „някои“. Логиката е да е сред тях, но изказванията на кмета Фандъкова, които ще видите по-долу, клонят в друга посока.
В предложението за изменение на закона се посочва още: „Облекчава се също така процедурата за презаверяване на разрешение за строеж с изгубено правно действие,като се създава нова ал. 4 в чл. 153.“ Какво налага облекчаването, колко обекта ще са облекчени, какви ще са ползите от това няма и дума.
Двойният аршин за „Златен век“ и „Ай Тауър“
Разказахме ви за двойният аршин при два идентични строителни обекта в столицата – небостъргачите „Златен век“, който е спрян и се чака решение на съда и „Ай Тауър“, който се строи безпроблемно. Предвид естеството на обектите логично е когато са променяли закона да са ги имали предвид, но явно не са.
„Що се отнася до конкретния проект – нито ме интересува, нито някога е имало някакви отношения към този обект и съответната фирма. Така че да наричаме тази поправка „Поправката „Артекс“ не ми звучи много конкретно, по-скоро е подвеждащо“, казва още в цитираното по-горе изказване депутатът Ненков. Единственото, което може да си помисли човек, е че реално към поправките имат съпричастност други обекти и други фирми.
След направената поправка десетки проекти в страната, които са на някакъв етап от своето развитие и са в ситуация на изтичащии разрешителни за строеж спокойно продължават своята работа, която навсякъде по места се обезпечаваа от персонални, поименно издадени указателнии писма от правната дирекция на МРРБ, но никъде реално няма данни колко са тези обекти.
В тези писма се уточнява, че „предвид липсата на преходна разпоредба, която да урежда довършването на започнатите производства преди влизане в сила на посочения ЗИДЗУТ, изменената и допълнена разпоредба на чл. 153 от ЗУТ ще се прилага „занапред“ за всички разрешения за строеж, в т. число издадени и влезли в сила…“
Снимка: Писмо със становище на началника на ДНСК Иван Несторов
Писмата циркулират между главните архитекти, ДНСК и общините, даващи законови предпоставки и указания за работа. От строителния бранш неведнъж са коментирали, че това е механизъм, по който държавата и институциите работят от години, което е с цел не да се заобикаля закона, а да улесни неговото прилагане.
Всичко е лично
Извадихме няколко изказвания на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Предвид горните факти става ясно, че проблемите в общината били те строителни или не се решават на принципа „всичко е лично“.
„Моята позиция от самото начало е, че толкова висока сграда нямаше място там, точно затова възложих на главния архитект да не удължава строителното разрешително“, това заявява през април 2019 г. пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова по темата за строителството на сградата „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“.
Фандъкова посочва, че позиция й остава такава, каквато е и на главния архитект. На въпрос как си обяснява разминаването между главния архитект и ДНСК тя посочи, че то ще се обясни от проверките, които в момента вървят. „Това, което като община е трябвало да направим, сме го направили по отношение на проекта „Златен век“, каза Фандъкова.
И още: "Контролът върху законността на "Златен век" е на ДНСК и те също имат своя позиция и право да я защитават. Аз съм длъжна да подчертая нашата позиция и я защитаваме с разговорите и затова помолих за обща среща с премиера, за да направим координация." Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова в интервю за bTV. Тя допълни, че когато има спорове те се решават в съда: "Не съм юрист, не мога да кажа кой от нас е прав, не искам да влизам в правни спорове. Сигурна съм, че в края на краищата ще се разреши този казус, важното е, че в момента ще се спре обекта и не се строи."
На въпрос дали разрешително за строеж на сградата е изтекло Фандъкова отговаря: "Не ме карайте да отговарям от името на други институции, защото правомощията са много точно цитирани в закона."
Както виждате столична община изобщо не си прави труда аргументирано да обясни казуса през призмата на собствените си ангажименти за издаване на разрешителни за строеж. Няма и помен от анализ на броя на обектите, инвестициите, последиците и ефектите за общината. Вика се за помощ премиера Бойко Борисов. Кого защитава така Фандъкова се питаме ние след като стана ясно, че подобно на „Златен век“ други сгради продължават да се строят.
Екип Фрог Нюз
=============
*
