Роднини на Никола Вапцаров, след като се облажиха от всички възможни блага на социализма, днес се изкарват върли борци срещу олигархията. И не само. Опитват се да приковат и ангажират общественото внимание с битки, зад които стоят единствено корпоративни интереси. За какво става дума?
След деветосептемврийския преврат през 1944 г., братът на разстреляния поет Никола Вапцаров – Борис Иванов (Йонков) Вапцаров участва в събитията, предхождащи Народния съд. Според свидетелства, той като част от комунистическа група за разстрели са избили повече от 200 души в района на Банско. Впоследствие, за да придаде законност на това престъпление, Народният съд издава задочни смъртни присъди на вече разстреляните хора.
Вследствие на своето роднинство с великия поет и неговите заслуги пред Българската комунистическа партия, Борис Вапцаров, като част от бойната група на ЦК на БКП и активен участник в преврата, получава висши партийни постове до края на живота си. Той е член на ЦК на БКП, бил е посланик в Алжир и Испания и е един от малкото хора, които успоредно с това са били и народни представители. Заема постове като зам.-министър и др.
Нуждата за издигане в култ на герои на комунистическия режим, създава стотици паметници в цялата страна, кръщават се училища, улици и заводи на името на разстреляния от фашисткия режим негов брат – поета Никола Вапцаров. Майката на великия поет Елена Вапцарова е развеждана из цялата страна, за да разказва за живота на сина си. Оттук нататък всички деца от мъжки пол в семейството на Борис ще бъдат кръщавани или Никола или Борис.
Борис Вапцаров като член на ЦК на БКП получава всички възможни привилегии, недостъпни по това време за простосмъртните в страната. Семейството му се превръща и е част от червената буржоазия по времето на комунистическия режим. Той получава безвъзмездно огромно жилище от партията, което е вероятно повече от 300 кв.м. в кв. Лозенец, с локално – обслужващо сградата платно. Днес неговите наследници са го разделили на отделни апартаменти.
Борис Вапцаров, в стремежа си да излезе от сянката на своя брат до края на живота си е в обтегнати отношения със съпругата на поета Бойка Вапцарова, която е и автор на книги за големия български поет. Самата тя се отказва от всякакви привилегии, облаги и претенции към наследството на поета.
Борис Иванов (Йонков) Вапцаров има две деца - Мая Борисова Вапцарова и Никола Борисов Вапцаров. Мая Борисова Вапцарова е небезисвестен български режисьор. Завършила е образованието си в чужбина по време на комунистическия режим.
След промените, настъпили със свалянето на Тодор Живков от власт, в стремежа си да преследва политическа кариера я захвърля в обятията на ДПС, от която партия тя е предложена и става член на съвета за електронни медии (СЕМ) и негов председател.
Заедно с брат си Никола Борисов Вапцаров, те водят дългогодишни дела за връщането им на къщата-музей в Банско, както и за някакви пропуснати ползи от това, че къщата е функционирала като музей, които според техни изчисления са повече от 1 млн. лева.
Никола Борисов Вапцаров - като син на висш партиен функционер на Българската Комунистическа Партия, завършва висшето си образование в Москва, където се запознава и със своята съпруга Светла, която по сходни партийни линии по същото време следва там. След техния брак, Светла Вапцарова не работи нищо, нейната единствена роля е да поддържа статуса на червен аристократ и се грижи за възпитанието на децата – Никола и Борис Николови Вапцарови.
Никола Борисов Вапцаров дълги години бил консул на България в Канада, като главно заниманията му са били общуването с българските общности по света – следене и вербовка, като се има предвид, че по правило дипломатите са били част от системата на ДС. Самият Никола Борисов Вапцаров никога не е криел работата си към българските служби и се е гордеел с постигнатото в своята работа в служба на комунистическия режим. Това превръща семейство Вапцарови в част от приближените на комунистическите олигарси. Благодарение на своите контакти, създадени в този период от време, след промените в България, той започва бизнес с внос на бронирани коли в България. От 1990-1991 г. е в частния бизнес - има множество фирми, включително и в автомобилния бранш.
Можем да предполагаме само какви са били неговите клиенти, нуждаещи се от подобни бронирани коли в страната. Небезисвестни са и опитите му да търгува с държавни институции, които почти във всички случаи са безкрайно скандални. Като пример е спорът за 34 автомобила за нуждите на МВР. От двете страни на барикадата в този скандал са виенската фирма “Алмеда”, която е собственост на български емигрант и съпрузите Никола и Светла Вапцарови. Вносът на колите за МВР започва в средата на 90-те години - Вапцарови и австрийската фирма трябва да доставят за МВР 1000 автомобила. Първите доставки минават успешно. Скандалът се заплита около 34 автомобила, оставени в Свободна безмитна зона – Драгоман. Вапцарови ги вземат и това е повод за започване на съдебни дела с фирмата от Виена.
По-късно наследниците на поета революционер продават част от колите на “Мотокомерц”, фирма от Скопие. Другата част са уж продадени на канадска фирма “Гилд Техникъл Сървисиз”, представител на която е самият Никола Борисов Вапцаров.
По-късно чрез много сложни съдебни процедури и няколко графологични експертизи тези коли са върнати на австрийската фирма. Твърди се, че случаят е потулен след намесата на вицепрезидентът тогава Ангел Марин.
Сравнително скоро, по време на правителството на Пламен Орешарски, през 2013-2014 г. БНБ обявява обществена поръчка за 2 бронирани автомобила. На тази обществена поръчка, както може да се очаква има само една фирма, която да отговори на изискванията на банката и това е фирмата ЕКО-ЛОЗЕНЕЦ ЕООД – поредната фирма на клана Вапцарови. В нея вече са включени и синовете му Никола и Борис. Фирмата иска обаче повече от милион за двата бронирани автомобила. Проблема е в това, че банката е предвидила сума, която е значително по-малка от 700 000 лв. В крайна сметка след няколко месеца, на рождената дата на поета Никола Йонков Вапцаров 24.11.2014 г. обаче, се сключва сделката.
Безкрайни са скандалите и съдебните дела и около къщата-музей на Вапцаров в Банско. Семейството на Никола Борисов Вапцаров, заедно със сестра му Мая Борисова Вапцарова, въпреки, че са обезщетени с колосална сума за годините, в които са ги получили, нагло решават да върнат тази сума по време на инфлацията, равняваща се ок. 0,2 % от получените някога пари, за да могат да предявяват претенция за връщане на къщата музей като тяхна собственост.
Междувременно те са получили и земя в Банско, закупена на символична цена, на която в момента кланът Вапцарови е построил голям хотел Шато Вапцарови, напомнящо английско имение.
Завеждат се дела между общината в Банско и семейство Вапцарови, които продължават с години. Кланът Вапцарови, освен че иска да вземе музея, настоява да получи обезщетение от държавата на над 1 млн. лв. за пропуснати ползи. Как точно са ги изчислили, при положение, че тази къща може да бъде само музей не се знае, може би ако музеят е функционирал като кръчма?
Още с раждането на Никола Николов Вапцаров – син на Никола и Светла, на датата, на която е бил разстрелян великият поет Никола Йонков Вапцаров, върху наследника се полагат надежди и усилия за политическа кариера. Получава образованието си в страната и чужбина и с огромни усилия успяват да го вкарат като съветник на външния министър Вигенин. За тяхно съжаление, в дългогодишните кланови войни, в които Вапцарови са движеща сила, например с клана Пирински и заставането на една или друга страна в вътрешните борби на наследника на Българската Комунистическа Партия БСП, не са добри предпоставки кариерата му да бъде осъществена по мечтания за родителите начин. Още повече, че семейството им е замесено в постоянни нестихващи скандали и съдебни дела.
След като не получава повече никакъв шанс за политическо развитие в БСП, амбициите им са попарени от пълното нежелание на партията синчето да бъде кандидат за европарламент в Брюксел преди години. Семейството решава той да се яви като независим представител в местни избори и то не къде да е, а в град Банско. Това показва в какъв нереален свят съществуват тези хора, тъй като Вапцарови са една от най-ненавижданите фамилии в Банско заради всичките скандали и съдебни дела, вихрили се в последните години, а и не само... Младежа получава около 25 гласа, може би от служителите на хотела Шато Вапцарови.
Следващото появяване на политическата сцена на този млад човек е като част от управителния съвет на напусналия БСП Георги Кадиев в партията Нормална Държава.
Кадиев е приел една интересна и в някои отношения печеливша тактика за привличане на симпатизанти и гласоподаватели в местни избори като излиза в подкрепа и заедно със зелени квартални организации, които печелят популярност чрез протести, повтаряйки едно и също. В борба срещу застрояването, в борба за по-чист въздух и други стандартни за тези движения близки до лявото идеи. В същия период и т.нар. Десни политически партии, извън парламента приемат сходни стратегии и поведение, което води до съвместни протестни акции заедно с Нормална Държава и квартални организации. Пробив става в кв. Младост, където в предсрочни избори е свален кметът на ГЕРБ и на негово място идва с помощта на Кадиев и Нормална Държава известната днес кметица Десислава Иванчева. Към нейното управление са прикрепени двама души от ръководството на партия Нормална Държава, единия от които е Никола Николов Вапцаров, назначен като зам. Кмет на община Младост.
Иванчева счита, че това са поставени хора, които нямат нищо общо с идеите и целите, които тя преследва за едно ново управление на квартала и почти веднага влиза в конфронтация с тях. Младият Никола Николов Вапцаров почти 6 месеца не се явява на работното си място, след което подава оставка. Малко след това партията го изпраща с мегафон в ръка да оглави един друг протестен инициативен комитет в кв. Лозенец срещу строежа на една многоетажна сграда. В момента, вследствие на безотговорни и преднамерени изявления по национални медии, срещу него е заведено дело за уронване на престиж.
Внукът на члена на ЦК на БКП и син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес е яростен защитник на гражданите, заставайки в челните редици на протести с мегафон в ръка. В това, разбира се няма нищо лошо, но когато навсякъде в медиите нарича себе си обикновен човек и защитник на гражданите и техните права, заставащ срещу олигархията, е добре то ние, обикновените, да знаем кой точно човек стои зад мегафона, желаещ да ни поведе в една или друга кауза и борба. Защото нерядко са случаите в историята на България, когато именно на такива хора ние гласуваме своето доверие и заставаме зад каузи, които въздигат нечия политическа кариера, а България е на опашката в своето развитие в европейското семейство.
