Ако скриете свинското с африканска чума в хладилника, след размразяване, заразата пак ще плъзне. Вирусът може да оцелее три години при ниска температура. Адмирации за властите, които действат адекватно. Освен загробване, може да се използват и модерните мобилни инсинератори. Безумно е да се тръби, че екарисажите ще свършат работа.
Това каза пред Фрог нюз бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Ето какво още разкри той за борбата със смъртоносната болест по свинете:
Г-н Найденов, ефективен метод ли е загробването на прасета, за да се справим с африканската чума?
Мащабът на заболяването африканска чума по прасетата у нас е огромен. До момента има около 100 000 прасета, които са заразени. Затова и при такъв сериозен проблем, решението на властите свинете да бъдат загробени, е абсолютно правилно. Ветеринарен лекар съм и отлично познавам това заболяване. Мое лично мнение е, че има и още една опция, която е хубаво да се добави към този метод загробване.
Какъв е той?
Може да се използват и т. нар. мобилни инсинератори. Препоръчвам го, защото това са подвижни мобилни площадки, в които се прилага изключително модерна технология. Тези инсинератори са полезни в случая, защото може да се ситуират там, където се унищожават животните.
Чуха се призиви за тази работа да се използват екарисажите, независимо, че те за закрити заради факта, че не отговорят на европейските изисквания.
Призивите и опитите на някои „експерти“, да насочат вниманието ни към екарисажите, са меко казано несериозни. Първо ние имам един единствен действащ екарисаж, който се намира във Варна. От неговите собственици разбрахме, че капацитета му е 600 прасета на ден. Всеки може да изчисли при 100 000 прасета колко време трябва да работи този екарисаж. Той е морално остарял, технологията му е от средата на миналия век. Второ-той се намира на голямо разстояние от огнищата на заразата. Представете си каква логистика по транспорт е необходимо да се организира, за да се извозят свинете до Варна. Това няма как да се случи, защото съществува допълнителен риск. Другото, което трябва да се отбележи при разликите между екарисажа и инсинераторите е, че вторите изгарят всичко на 100 процента. Докато при екарисажа има остатъчен продукт – т. нар. месокостно брашно. Тук възниква въпроса, какво ще го правят него. То се гори в пещи да кажем в завода в Бели Извор.
Излиза, че месокостното брашно трябва да се извози от Варна до Враца, така ли?
Точно така. Виждам, че има хора, които се опитват от тази ситуация дивиденти, но това категорично е неразумно. Не е оправдано използването на екарисажите, заради допълнителния риск. Не може в 21 век да бягаме от съвременните технологии. В подкрепа на думите ми можете да вземете Чехия.
Там как са действали?
Там, където се е налагало да се горят животни, са го правели с мобилни инсинератори или със загробване. И никой не се е занимавал с екарисажи. Някой иска да използва случая, за да реанимира екарисажите, които са морално и технически остарели. Доколкото знам, тези екарисажи са затворени, защото не отговорят на изискванията. И сега се чуват гласове: „Ама дайте да ги отворим“. Но как ще закарате хиляди трупове до там? Какво ще правите месокостното брашно? Нали разбирате, че утре хората, които живеят във Варна, как ще се почувстват в разгара на летния сезон. Вие отивате на почивка и това започва да дими. Има съвременни методи.
Защо властите не са потърсили помощ от тези инсинератори?
Смятам, че като поотмине първоначалния шок от кризата, това ще се случи. Убеден съм, че е необходимо. Поздравявам колегите от БАБХ и земеделското министерство за мерките, които са предприели и начина, по който до момента действат. Истината е, че ние сме изправени пред невиждан за нашите ширини проблем. Никога от подобен мащаб заплаха, не сме се изправяли. Единствено през 2010 година може да се направи някаква аналогия, защото имахме шап на турската граница по преживните животни. Успяхме с пълна мобилизация на полиция, жандармерия, включително и войска, да се справим. Много важно е на държавните власти да съдействат и общинските власти. Защото, ако се играе на криеница с прасетата, колят ги нелегално и ги слагат във фризерите, това изобщо не е решение на проблема. Напротив!
Защо, какво може да се случи?
Защото вирусът във фризера може да устои до 3 години. И около Коледа и Нова година като се размрази това месо, заразата пак ще плъзне. Големият проблем е, че кметовете имат избори на есен. И гледат да се харесат на тези, които ще гласуват за него, а не на държавните органи. Ако властите не бъдат подкрепени в тази ситуация, няма гаранция, че ще се справим със заразата. Кметът хубаво, ще спечели изборите. Но декември по празниците, като с размрази заразеното месо, и чумата ще плъзне пак. Адмирации за властите за това, което вършат и призив към местната власт максимално да помагат.
Не е уместно в тази ситуация да се търсят политически дивиденти. В Чехия, когато се сблъскаха с това заболяване, нямаше политически дебати. Именно затова казвам, че трябва да се застане до властите, без значение кои са управляващите. Заболяването не случайно се казва чума. Използваме тази дума като нарицателно за нещо много страшно. Тази болест мина през много страни и буквално ги опустоши.
Трябва ли да се търси някаква конспирация, с цел да се унищожи свиневъдството в България?
Ще ви отговоря като специалист. При 1600 огнища на африканска чума в Румъния и при този интензивен летен трафик на туристи и стоки, при движението на дивите свине, няма как да не дойде заразата, няма как да устоим. Сега все едно през Външно министерство да питаме румънците защо не са направили нещо. Те пък ще питат молдовците, а те пък от своя страна украинците. Заразата е трансконтинентална. Тръгва от Африка и влиза в Европа през Португалия през 60-те години на миналия век. От там навлиза на континента. Последният пик на заболяването беше в Русия., Украйна, Молдова, Румъния, България. Подписвам се, че африканската чума ще покоси и съседните държави-Гърция, Сърбия и т. н. Вирусът се разпространява, няма как да е друго.
Интервю на Катя Илиева
