Уважаеми дами и господа, аз съм адвокат с 23 годишен професионален стаж, като делата които водя са предимно наказателни. С интерес следя дискусията по медиите, кой трябва да бъде главен прокурор, какви качества трябва да има, дали 7 години не са прекалено дълъг мандат и как биха могли да бъдат ограничени неговите правомощия, как би могла да бъде контролирана огромната власт, съсредоточена в един човек.
Считам, че дискусията около личността на единствения за сега кандидат за главен прокурор за неправилна, тъй като всички спорни въпроси могат да бъдат решени по законодателен път и в тази насока следва да се търсят решения. Имам в предвид следното:
Правомощията на главния прокурор към момента му дават възможност да упражнява власт без никакви ограничения за дълъг период от 7 години. Главния прокурор със своите действия има възможност да влияе на политиката, на цели отрасли на икономиката и на практика не носи никаква отговорност за своите действия. Според сега действащото законодателство в правомощията на главния прокурор е съсредоточена огромна власт, без никаква реална отговорност. Затова покойния бивш главен прокурор Иван Татарчев казваше, че над него е само Господ, т.е. никаква земна власт не може да му се противопостави.
Затова дискусията, кой трябва да е главен прокурор и какви качества трябва да има, за да заеме тази длъжност, очевидно вълнува обществото и най-вече професионалните среди, свързани по някакъв начин с правосъдието. Считам, че неправилно се обсъжда личността на бъдещия главен прокурор, вместо да се потърси законова промяна, която да гарантира, че той няма да има възможност да злоупотреби с огромната власт, с която разполага, дори и да има такова намерение. Законовите промени са начина за ограничаване на тази власт. Това би могло да бъде постигнато чрез децентрализация на прокуратурата, като се отнеме възможността на главния прокурор да дава задължителни указания на прокурорите от различните по степен прокуратури. За целта следва да се извършат законови промени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и в НПК.
Ако не бъде извършена децентрализация на прокуратурата, стои въпроса има ли начин да бъде упражнен контрол върху действията на главния прокурор и от кой орган. Единствения възможен контрол над неговите действия е съдебния контрол. Защитниците на сегашното положение веднага ще заявят, че и по сега действащия НПК има съдебен контрол над прокуратурата и този контрол се упражнява и в досъдебната и най-вече в съдебната фаза на наказателното производство, след като делото влезе в съда с обвинителен акт.
Настоящия съдебен контрол на работата на прокуратурата е недостатъчен и такъв липсва над най-важното правомощие на прокуратурата, правото да привлича към наказателна отговорност всяко лице по своя преценка. Ако това право подлежи на съдебен контрол, ще има гаранция че няма да бъдат допускани злоупотреби с властта на прокуратурата и няма да бъдат привличани към наказателна отговорност лица, за които няма достатъчно доказателства за това, че са извършили престъпление. Този съдебен контрол на практика ще важи и за главния прокурор, ако той нареди да бъде привлечено определено лице към наказателна отговорност, без да са налице законовите основания за това.
Следващата възможна злоупотреба с право на прокуратурата, за която не е предвиден съдебен контрол е воденето на досъдебно производство срещу определено лице /лица/ в продължение на дълъг период, противоречащ на законовия срок за водене на досъдебно производство. Тази възможност беше дадена на прокуратурата с последните изменения на НПК през 2017г, когато беше върната фигурата на „вечния“ обвиняем. Това стана с измененията на чл. 368 и чл. 369 от НПК, като беше отнето правото на обвиняемия да поиска от съда да определи срок на прокуратурата да внесе делото в съда, или да прекрати обвинението.
Старата разпоредба на чл.368 и чл. 369 от НПК даваше възможност на обвиняемия да потърси правосъдие в съда и да докаже своята невинност, както и воденото срещу него дело да бъде разгледано в разумен срок, съгласно изискванията на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Това право на всеки един обвиняем беше отнето и беше заместено вместо със съдебен контрол, с препоръка от съда за по бързо разследване и приключване на същото, която не е задължителна за прокуратурата. Не е предвидена и санкция, ако тази препоръка не бъде спазена. При предишната редакция на чл. 368 и чл. 369 от НПК беше предвидена възможност съда да прекрати наказателното производство, ако прокуратурата не спази определения срок.
Считам, че със законодателни промени в НПК следва да бъде върнато това право на обвиняемия, като бъдат намалени сроковете в които той има право да поиска делото му да се гледа от съда. Това е така, тъй като досъдебното производство има подготвителен характер /чл.7, ал.2 от НПК/ и истинския процес е съдебния процес. Със законодателни промени трябва да се отнеме възможността на прокуратурата да води досъдебни производства в продължение на повече от една година, като този срок следва да е валиден за делата, които наистина представляват фактическа и правна сложност.
И сега действащия чл. 234 от НПК определя сравнително разумни срокове на разследване, като приема, че срок на разследване над 6 месеца се допуска по изключение, но тези разпоредби не се спазват, тъй като липсва съдебен контрол и санкция на спазването на законовите срокове на разследване.
Следващия въпрос който искам да коментирам е разделението на властите, във връзка с коментара на кандидата за главен прокурор г-н Иван Гешев и който предизвика поредната полемика по темата. Разделението на властите е основен стълб на всяка демокрация и целта на разделението е известна. Считам, че съдебната власт в Република България не е независима и не може да бъде такава, докато има политическа квота, от която се избират половината от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/.
Избраните от политическата квота членове на ВСС очевидно са политически обвързани и не могат да бъдат част от независимата съдебна система. Номинирането им от политическите партии и избирането им от Народното събрание е начин за намеса в независимата съдебна власт. Ако е налице реципрочност, съдебната власт трябва да има правомощия да издига кандидати за народни представители, или да предлага определени лица за министри. Считам за неправилно и министъра на правосъдието да ръководи заседанията на ВСС, тъй като той е представител на изпълнителната власт. Истинска независима съдебна власт ще има само когато членовете на ВСС се избират само от съдебната система.
Тук е момента да се прецени дали представителите на прокуратурата и на следователите трябва да са част от съдебната власт и да са със статут на магистрати. Прокурора е страна в процеса, каквато е защитника, подсъдимия, пострадалия и неговия представител. Следователя е разследващ орган, каквито са разследващите полицаи в МВР. Мое лично мнение е, че прокуратурата не трябва да е част от съдебната система, но трябва да е институция в държавата с конституционно и законово регламентирана независимост, за да може да привлича към наказателна отговорност и лица заемащи и висши държавни длъжности, без да може да и бъде повлияна при упражняване на тази независимост. Следствието разбира се трябва да е част от прокуратурата, но трябва да бъде прецизно преценен броя на следователите и тяхната натовареност, тъй като е известно, че следователите от Националната следствена служба не са натоварени професионално, но за сметка на това са добре заплатени.
Евентуалното отделяне на прокуратурата от съдебната власт може да бъде постигнато след промяна в Конституцията, но едва ли ще има политическа воля за такава промяна в близките години. Законодателните промени също могат да бъдат постигнати с политическа воля, каквато липсва в момента. Затова гражданското общество с подкрепата на медиите трябва да окаже натиск над политиците да извършат необходимите законови промени и да въведат съдебен контрол в достатъчна степен на действията на прокуратурата и тогава дискусиите за личността на новия главен прокурор няма да са толкова актуални и важни.
Адв.Христо Георгиев от САК за Фрог нюз
