В момент, в който в страната ни расте безработицата, закриват се болници и се намаляват заплати, не можем да си позволим да плащаме за подпомагане на развиващите се икономики, без да получим гаранции, че спрените субсидии по оперативните програми на България ще бъдат отново пуснати.
Това заяви след края на първата работна сесия на Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос дали страната ни вече е наясно какъв финансов ресурс ще задели за т. нар. климатични фондове, съобщи правителствената информационна служба.
На въпрос дали поставяне на ултиматуми към ЕС е най-добрият подход, Борисов сподели наблюденията си, че “всяка страна упражнява правото да привлече внимание към проблемите си” по отношение на икономическото развитие. В тази връзка той изтъкна практиките в Гърция, Австрия и Кипър. В отговор на съмненията, изразени от авторитетната медия EurActiv, че проблемите на България едва ли могат да се разискват преди края на конференцията по климатичните промени на ООН в Копенхаген Борисов заяви, че конференцията ще претърпи провал. “САЩ, Китай, Русия, Индия и старият континент (Европа) не могат да намерят общи позиции. Ние ще сме там в четвъртък и петък. Не искам да съм лош пророк, но предвид нагласите в останалата част на света само Европа иска да има успех в Копенхаген,” сподели той.
В Брюксел ръководителите на държавите-членки обсъждат препоръката на Европейската комисия всяка от 27-те да плаща до 15 млрд. евро на година от 2013 г. нататък на развиващите се държави, за да им помогне в борбата с климатичните промени.
Официални представители на Евросъюза се опитаха тази нощ да осигурят милиарди евро за подпомагане на борбата с климатичните промени в развиващите се страни, което ще даде тласък на конференцията на ООН по проблемите с климата, която пък се провежда в Копенхаген. До този момент споразумение не е постигнато, независимо от прогнозите на британския премиер Гордън Браун, че Съюзът ще постигне такова.
България, както и повечето от държавите-членки от бившия социалистически блок, подържат становището, че евентуална вноска до 15 млрд.евро е непосилна за техните икономики. В същото време, средствата, които България получава от ЕС като член на общността (около 12 млрд.евро за периода 2007 – 2013 г. – б.р.) според европейското законодателство няма как да бъдат обвързани с парите, които страната ни ще предоставя на развиващите се страни по света за борба с климатичните промени.
От друга страна, България няма спрени субсидии по оперативните програми, но досега се ползва единствено от аванси по оперативните програми, защото все още няма одобрени доклади за съответствие по 7-те оперативни програми, с които усвоява еврофондовете. Досега два пъти Брюксел връща докладите за съответствие.
Ръководителят на секретариата в Съвета за управление на средствата от Европейския съюз Юлиана Николова нееднократно изтъкваше през последните месеци, че не трябва да бъдат притискани експертите, които подготвят докладите, от чието одобрение зависи страната ни да получава пълният размер на договорените еврофондове. През отиващата си седмица Юлиана Николова най-сетне обяви, че съществува предпоставка и готовност оценките за съответствие по оперативните програми да бъдат изпратени на Европейската комисия преди Коледа.
Спрени за България са средства по предприсъединителните програми, които приключват в края на тази година. Независимо от установените нарушения и съмнения за корупция, страната ни все пак успя да извоюва възстановяване на средства по програма ФАР, както и на част от средствата по САПАРД.
„България демонстрира, че е дисциплинирана държава и че няма нужда от рестриктивни мерки като спиране на пари по еврофондове, например”, подчерта днес премиерът Борисов, цитиран от правителствената пресслужба. „Като партньори на ЕС ние ще инвестираме в екология, но искаме да получим тези гаранции и да бъдем подкрепени от другите държави за бързото ни влизане в Еврозоната”, допълни Борисов.
Министър-председателят поясни, че благодарение на сривовете в развитието на индустрията на държавата ни след 1990 г., в момента вредните емисии във въздуха са намалели до границата от 20%, а това е съкращение, с което ЕС се е ангажирал да постигне до 2020 г. Той подчерта, че тези проблеми са били обсъдени по време на заседанието на върха на ЕС и страната ни е получила разбиране от страна на председателя Фредерик Рейнфелд.
„Това не са условия към ЕС, ние имаме право като равнопоставен партньор да поставяме проблемите и изискванията си пред него. Длъжни сме да защитим интересите на нашата държава”, заяви премиерът.
На въпрос ще подкрепи ли България сръбската държава в преговорите за членство в ЕС, премиерът заяви, че Сърбия е европейска държава и заслужава да бъде част от европейското семейство. „Ще стоим зад нея и ще й помагаме. Колкото по-бързо Сърбия влезе в ЕС, толкова по-голям просперитет очаква Балканите”, допълни още той. Заседанието на Европейския съвет продължава и днес с втората работна сесия на ръководителите на държавите членки на ЕС.
