Има много чужди компании, които плащат на служители на НАП, въобще на публичната администрация, за да получават масиви данни. Това коментира старшият анализатор от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Парадоксът е, че има доста скъпа информация и ниски заплати в администрацията, която се занимава с управление на тези бази, отбелязва той.
По думите на експерта пред в. "Сега" проблемът с краденето на данни не е нов, но не се знаят мащабите му. Още в средата на 90-те години имаше огромно използване на публични данни за частни нужди, отбелязва Безлов и коментира, че и в НАП има служители, които съдействат за тези практики.
Според него в случая с теча на данни от приходната агенция не се търси печалба или не е с търговска цел. "Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, очевидно не е да се търси търговска цел, защото съм сигурен, че много по-големи обеми на публична информация се търкалят в частния сектор. Проблемът е, че там се плаща за нея", допълва той.
В отговор на въпрос Тихомир Безлов коментира, че държавата и правоохранителните органи нямат капацитет да се преборят с проблема "при такова ниво на богатство". "Такъв може да има в големи страни с достатъчно човешки ресурси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, например Швейцария понесе много тежки икономически щети от точно този тип кибероръжия с изтичането на огромни бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност", отбелязва той.
