След масовото блеене, започна всенародното грухтене. От милион и половина граждани, селяни, селяндури, все жители на столицата София, едва три-четири хиляди излязоха да освиркват празната Съдебна палата. Пожалихме посолствата на нашите уж демократични съюзници, а те се правят на умрели лисунгери.
Приказката болен здрав носи, продължава. Неокомунизмът неодържимо вилнее като африканска чума, демокрацията вече не е в опасност, тя отдавна е мъртва. И се разлага като заразена домашна свиня, която не става да плюскате.
Вони България, вони Европа, вони цивилизацията ни, която е неспособна да се опълчи на Нашествието на свинете. И на онези, които не ядат свинско месо, но колят себеподобните.
Румен Леонидов, Факел
