Прокуратурата поиска постоянен арест за собственика на ”Тад Груп” Иван Тодоров. В същото време в съда не се чу и дума за това той да е притискал някого да хакне системата на НАП и да разпространи информацията, с цел да всее страх.
Адвокат Лулчева заяви в защитната си реч, че няма абсолютно нито едно доказателство, който да сочи за подбудителство от страна на Иван Тодоров и поиска по-лека мярка за неотклонение за задържания. "Самият Кристиян Бойков също никъде не е посочил, че неговият началник го е подбуждал. Иван Тодоров няма да се укрие. Това го е доказал с прибирането си от Канада. Преди да замине за там е предоставил и пълната информация на прокуратурата за своето пътуване", разкри Лулчева.
Самият Тодоров каза пред съда, че поддържа изцяло тезата на своите защитници. "Категорично не съм подбуждал служителите си да хакват системи. Не мисля, че има какво повече да кажа. Искам да се видя с дъщеря си и се надявам молбата ми за по-лека мярка да бъде уважена", добави собственикът на "Тад Груп".
След като бяха изслушани двете страни по делото, съдът се оттегли, за да вземе решение, като се очаква това да стане около 19.00 часа. "Няма нито едно доказателство, че някой е копирал тези данни с цел да всее страх и смут в населението. Прокуратурата не каза в залата нищо от рода на: Иван Тодоров го е накарал да копира данните пред НАП. Всички бяхте в залата и не чухте никакво такова изречение", каза пред журналисти извън съдебната зала адвокат Ина Лулчева.
"Всички доводи бяха свързани с това, че е имало информация, че Кристиян Бойков е копирал данните. Днес прокуратурата каза, че в резултат на разпространението на данните има паника сред населението, но това е последващо деяние и не установява, че някой е имал за цел да осъществи такова деяние, защото то би било престъпление срещу републиката. Г-н Тодоров не го засяга обстоятелството кой е извършил копирането, след като няма данни той да е карал когото и да било да го извършва. В делото не е установено нищо към този момент във връзка с посочения извършител. Компютърните експертизи са назначени, но не са изготвени, така че всичко, което се прави, са спекулации в момента с различни предположения на някого", добави тя.
"За пръскачките - някой твърди, че са били правени тестове за уязвимост, които впоследствие са били докладвани на дружествата, които предварително са били давали съгласие да се провери уязвимостта", завърши адвокат Лулчева.
