Преди две години, на 1 август 2017-а, Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха договор за приятелство, с който Република Македония удари джакпота – тя не само получи българското съгласие за членство в НАТО, а като бонус им признахме и измислената от сърбите „македонска нация“, и сътворената в Белград „македонска история“, и написания на сръбска пишеща машина „македонски език“.
Година по-късно Атина и Скопие подписаха идентичен договор, с който македонистите се отрекоха от антиквизацията на македонската история и приеха двете ултимативни искания на елините – промяна на името на държавата и ревизия на македонската конституция. Нещо повече – гърците наложиха името „Северна Македония“, с което посяха нова вражда между София и Скопие, тъй като географският определител в името съдържа териториални претенции към България. Защото името „Северна Македония“ включва и Пиринска Македония.
Две години след парафирането на българо-македонския договор Смесената комисия за промяна на учебниците по история е с тъжна за нас равносметка – подвластни на новия интернационализъм, членовете на българската част на комисията поделиха с македонистите Кирил и Методий, Климент Охридски и Цар Самуил. Наред са Гоце Делчев, Никола Вапцаров и още плеяда национални икони, преотстъпени на македонизма под маската на съвместни чествания.
Днес в Скопие ще има помпозна церемония. Тя може да се сравни само с историческите прегръдки между маршал Йосип Броз Тито и отечественофронтовския вожд Георги Димитров, след които България започна насилственото македонизиране на Пиринския край с участието на изпратени от Белград и Скопие сръбски учители.
Да чакаме ли след братските прегръдки между Борисов и Заев откриване на Катедра „Македонистика“ в Софийския университет и в Югозападния университет в Благоевград?
Велизар Енчев, фейсбук
