Тези 2,9 милиона евро, които ще получим, са за превенция за Африканската чума по свинете по т.н. ”превенционни годишни планове 2018-2019 г”. Това означава подкрепа на Националната лаборатория за изследванията на Африканската чума по свинете, подкрепа за диагностикумите, за броя лабораторни изследвания – всичко, което държавата осъществява като превенция и надзор в съответните зони.
Това каза в интервю за БНР министърът на земеделието Десислава Танева по повод вчерашната си среща с еврокомисаря по здравеопазване Витянис Андрюкайтис в Брюксел, на която стана ясно, че България ще получи 2 900 000 евро от ЕС за борба с африканската чума по свинете.
Министърът уточни, че дейностите вече са извършени, но предстоят съгласувания на техническо равнище. До 30 дни Брюксел ще отпусне още 11 млн. евро за компенсация за унищожените прасета в индустриалните свинеферми. „Те са по така наречената „възможност за спешна помощ“ в ситуация на африканска чума по свинете, както сме ние в момента. Това писмо беше изпратено на 30 юли от Българска агенция по безопасност на храните и включва прогнозната стойност за обезщетяването на огнищата, където са регистрирани в регистрирани свиневъдни обекти и по повод унищожаването на регистрираните свине в тези обекти“, разкри Танева.
В понеделник БАБХ е актуализирала прогнозите си предвид новите огнища, установени след 31 юли, и тя ще е около 15 милиона евро, обясни Танева. „Комисар Андрюкайтис се ангажира в много кратък срок - до 30 дни, Комисията да излезе с решение. Това решение ни е абсолютно необходимо, тъй като от процента, с който ще съфинансира ЕК разходите на България, половината ще ги преведе авансово и ние ще можем да започнем съответните обезщетения. Компенсациите от близо 15 милиона не са само за индустриалните свинеферми, а за всички, които са регистрирани и с регистрирани свине, но към настоящия момент, от 30 огнища, 6 са регистрираните и шестте са индустриални ферми“, каза още земеделският министър.
Реално обезщетенията си свиневъдите могат да получат около месец след приключването на цялата процедура по унищожаването със съответните документи. „Има срок от един месец, в който, по действаща наредба, се извършва оценката и след приемането на оценката се дължи обезщетението“, добави тя.
На разговора с еврокомисар Витянис Андрюкайтис е станало дума и за прасетата, отглеждани в заден двор, обясни Танева. Държавата ще търси помощ от ЕК за създаване биосигурност в тях. „Тема: „незаконни стопанства“ не съществува за ЕК, не следва да има изобщо, а камо ли да говорим за обхващането им в тези превенционни и планове или спешни мерки. Половината от срещата, на практика, мина в обяснения за ситуацията с личните стопанства, които не са регистрирани и нямат мерки за биосигурност.
Ще предложим в Превенционния план за 2020 година мерки, които са в посока биосигурност на малките стопанства. Ще трябва да ги защитим и да намерим тяхното мотивиране в европейското ветеринарно законодателство, за да получим тази подкрепа. Идеята е тези стопанства да репопулират, който желае разбира се, и отглеждането на свине да става при условия на биосигурност и регистрация. Това трябва да направим! Договорихме тези предложения да ги опишем и да ги предложим като ревизия на Превенционния план за 2020 година. БАБХ започва работа от днес по тази тема“, категорична бе Десислава Танева.
Легализирането на всички стопанства е мярка, която трябва да се предприеме независимо дали има африканска чума, заяви още тя. „Трябва да има изградени мерки за биосигурност, където се гледат свине. Това е основното, което трябва да направим. Това, което правим в Южна България, с цел да не допуснем вируса да се разрасне при домашната свиня в Южна България, е в полза на хората - за да усвоят месото, което са отглеждали. В момент на регистриране на огнище си има изрично законодателство, европейско, което се прилага веднага - умъртвяват се и се загробват", каза Танева.
Предвидените 300 лв, които държавата обеща на стопаните за дезинфекция, няма да отидат във фирми, категорична е тя. „Това е с цел дворът на село, селският двор, да бъде прочистен от самия си стопанин, дезинфекциран, оправен, една година да не се гледат свине и, при репопулация, при условията на закона, с изградени минимални мерки за биосигурност, които ще бъдат дадени на областните дирекции по безопасност на храните, да се репопулира“.
Танева подчерта, че според закона в стопанства тип „заден двор“ могат да се отглеждат до 5 прасета за угояване, но без свине майки. От 21-ви септември до 3 октомври ще има одит от Европейската комисия по отношение на мерките, които прилагаме за африканската чума по свинете, допълни Танева.
„Нямам притеснения по отношение на това, че мерките или плановете могат да бъдат отречени, по простата причина че плановете, по които се прилагат тези мерки, са одобрени от Комисията. Експертите, които бяха на посещение при нас, промениха плана по отношение на дивата свиня и там променихме мерките, които се прилагат.
Има Европейска пътна карта за борба с АЧС на дива свиня и, на практика, тези мерки ни бяха наложени - по отношение на определяне на 200 квадратни километра инфектирана зона около установен случай, забрана за всякакви дейности в тези инфектирани зони, изключително и само претърсване за умрели трупове в рамките на два месеца, докато територията, на практика, се установи, че е чиста“, добави министърът.
Танева, която е от Сливен, заяви, че не познава част от хората, които протестират на пътя Сливен-Ямбол.
„Не можем да развалим нещо, което вече е направено. Ние само трябва да правим още и то много повече“, заяви Десислава Танева относно оградата по границата с Румъния, която трябва да предпазва страната ни от нахлуването на заразени диви свине.
