Значи кандидатът за главен прокурор на Република България, господин Гешев, може да говори каквото му мине през ума, може да се обяви против разделението на властите (т.е. против Конституцията), може да раздава присъди преди съда, но не е редно да бъде коментиран, защото коментарите били тенденциозни и манипулативни според говорителя на прокурорската колегия на ВСС Даниела Машева.
Ти да видиш чудо! ВСС, вместо да си изпълнява стриктно функциите, тръгнал да пере имиджа на Гешев, който от вчера пак е по медиите с поредните неправомерни деяния.
Във връзка с разтревожените от ВСС ми се иска да припомня на господата, че именно заради купища прокурорски и съдебни гафове, България, т. е. НИЕ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, плащаме милиони на хора, осъдили страната ни в Страсбург.
На всички ни е ясно колко е независима и морално извисена съдебната система по нашенско. Не един и двама са имали честта челно да се сблъскат с липсата на обективност и справедливост при Темида. Та хайде нека ВСС да се поогледа около себе си и да не ни прави на дебили и идиоти с публикуването на позиции, изобилстващи с понятия като морал и нравственост, защото ние знаем, че това са отдавна изпразнени от съдържани кухи фрази сред голяма част от магистратите.
Годината е 2016. Една, спусната на директорски пост гербава калинка, ме уволнява. Завеждам дело и се сблъсквам челно с „независимата“ съдебна власт. Добре мотивирана съдийка от Районен съд Велико Търново не допуска по никакъв начин доказателствата, които аз представям и експертизите, които искам. И всичко това е, защото на нея й е казано, че аз трябва да загубя делото, въпреки че правото е на моя страна. Кой и с какво е мотивирал тази съдийка аз не знам, но тя изпълни поръчката и постанови решение, което беше в пълен разрез с действащи закони и норми. Тя си затвори очите пред явно подправени от директорката документи, които са между кориците на делото и аз обърнах внимание върху това. Обжалването в Окръжен съд Велико Търново само ми доказа, че живея в държава, в която право и справедливост не са в речника на магистратите. Не мога да забравя гузните погледи на съдийките от съдебния състав, които също не допуснаха доказателства и искани от мене експертизи и здраво стискаха очите си пред подправените от директорката документи. И те изпълняваха поръчка… Най-гнусното в цялата история беше не определението на Върховния касационен съд, че оставя жалбата ми без разглеждане, а откровението на един съдия от ВКС, че е трябвало да му кажем предварително как стоят нещата, за да мине делото и на трета инстанция… Няма право, няма принципи, няма закон, няма норми… Всичко е предварителни договорки и изпълнение на поръчки…
Та това е положението в територията. За подвизите на горепосочената гербава калинка в прокуратурата, неистовите й опити да ме унищожи и начинът на работа на местните прокурори предстои да пиша. В прокуратурата е още по-интересно по отношение изпълнението на поръчки от властимащи.
За двойния аршин в "независимата" прокуратура и за неистовия опит да запушат устата и на малкото останали читави медии 111 място по свобода на словото ще ни се струва непостижима мечта само след няколко месеца. Предполагам, че тогава ще се пръкне и Закон за защита на държавата, та да могат да ни отстрелват без съд и присъда...
Наталия Сотирова, фейсбук
