Голяма Богородица е денят, в който християнската църква почита Света Богородица, като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Света Богородица се почита, като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
