Това е едно доста противоречиво решение. То очевидно е продиктувано от политически мотиви, защото определеният за Генерален консул в никакъв случай не е кариерен дипломат, а и едва ли има представа с какво се занимава един Генерален консул – дали знае, например, що е то консулска екзекватура, консулски район, консулски патент и пр.
Това заявява пред Liberta.bg посланик Петър Воденски, коментирайки решението бившият шеф на КПКОНПИ да стане консул във Валенсия.
А и въпросът за владеенето на испански също е любопитен – в Министерството на външните работи има изискване към работещите дипломати за владеене на два (или повече) чужди езика на съответно високо ниво, за държавните служители изискването е за един език, за шофьорите също е за един език, но на по-ниско ниво и т.н. Ако въпросният номиниран господин знае само един език, при това не на високо ниво, как би се чувствал той пред подчинените си, които знаят по два и повече?, добавя той.
Топразузнавачът коментира и позицията на чуждите разузнавателни служби на излъчената единствена кандидатура за главен прокурор на България: Не мога да гадая, нямам проверена информация как чуждите разузнавания гледат на това, но мога да кажа със сигурност, че те внимателно следят какво става, изпращат в своите столици достоверна информация, и – когато е необходимо – провеждат съответните решения, на което сме свидетели, да не влизам в подробности. България – за добро или за лошо – е разположена на доста проветриво място и чужди геополитически влияния винаги е имало. Именно това налага страната ни да има силна дипломация, която да следи внимателно какво се случва в света и в региона, какво ще поискат от нас „големите играчи“, и преди те да са ни го наложили силово, ние сами да им го предложим, но в нашето предложение да са отчетени във възможна степен националните интереси. Това е трудно, но е възможно, правили сме го както в исторически, така и в по-близък план, казва Воденски.
