Според най-новото проучване на Евробарометър българите са доста над средното ниво за ЕС по индекс, измерващ възприеманата значимост на икономическата криза.
Безработицата, икономическата криза и престъпността най-много тревожат българите. Икономиката е с най-висок приоритет в България, Румъния, Гърция, Чехия, Холандия и Кипър. 51% от българите считат икономическата криза за най-големия проблем в страната спрямо 40% средно за ЕС.
Според 48% безработицата е най-утежняващият фактор (средно 51% за ЕС), а престъпността тревожи 33% спрямо 19% в ЕС. Други проблеми включват растежа на цените (25%), здравеопазването (14%, колкото е средната стойност в ЕС), пенсиите (9%, също средно за ЕС).
Данъчната система и образованието притесняват съответно 3% и 4% от българите, около два пъти по-малко от средните стойности за европейците. Само 1% от българите считат имиграцията, инфраструктурата, тероризма и околната среда за проблематични.
За европейците най-важният въпрос, пред който са изправени страните им, е безработицата, докато опасенията им относно икономическото положение бележат лек спад. Мнозинството обаче все още вярва, че най-лошото от кризата предстои. Сега, когато Г-20 и МВФ дадоха тласък на икономическото възстановяване, хората вярват, че националните правителства и Европейският съюз са в най-подходяща позиция да предприемат действия за преодоляване на последиците от кризата.
Положителните тенденции са не толкова ясно изразени при очакванията, свързани с националната икономика. Голяма част от европейците вярват, че като цяло положението на тяхната национална икономика по-скоро ще остане непроменено (37 %, +1) или ще се влоши (31 %, -3, отколкото да се подобри (28 %, +3). Без мнение са 4% (-1).
„Гражданите ясно посочиха, че основните им притеснения са свързани с работните места и че ЕС трябва да продължи да насочва цялото си внимание и усилия към справянето с кризата“, заяви Маргот Валстрьом, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по институционалните отношения и комуникационната стратегия.
Повечето европейци (54 % или със 7 пункта по-малко в сравнение с периода май—юни 2009 г.) вярват, че — що се отнася до последиците от кризата върху работните места, най-лошото все още предстои, а 38 % са на мнение, че въздействието вече е достигнало своя максимум. Този дял надхвърля с десет пункта резултатите от предходното проучване.
Положителни очаквания са констатирани и по отношение на бъдещото развитие на световната икономика: 29 % (+5) смятат, че през следващите дванадесет месеца положението ще се подобри, 36 % — че ще остане същото (-), а 24 % (-6) — че ще се влоши.
Положителните тенденции са не толкова ясно изразени при очакванията, свързани с националната икономика. Голяма част от европейците вярват, че като цяло положението на тяхната национална икономика по-скоро ще остане непроменено (37 %, +1) или ще се влоши (31 %, -3, отколкото да се подобри (28 %, +3).
Като най-компетентни за справяне с кризата са възприемани Европейският съюз (22 %, +2) и националните правителства (19 %, +7). Непосредствено след тях се нарежда групата Г-20 (18 %, -2), която в сравнение с проучването от пролетта е отстъпила второто място на националните правителства.
Основните средства за насърчаване на устойчив растеж според европейците са стимулирането на изследователската и иновационната дейност в рамките на европейската промишленост (31 %), подкрепата за производство на стоки и предоставяне на услуги, основаващи се на принципите за опазване на околната среда (30 %), подкрепата за селското стопанство (27 %) и насърчаването на създаването на нови предприятия (25 %).
