Млад мъж успя да осъди два пъти Столичната община да му плати обезщетения от общо 52 000 лева заради инцидент отпреди 7 години, когато глутница бездомни кучета са го нападнали и съборили от велосипед, в резултат на което счупил и двете си ръце.
Две години след инцидента 33-годишният тогава мъж завежда дело срещу общината и след съдебни обрати успява да го спечели окончателно през 2017 г., като му е присъдено обезщетение от 22 000 лева. Междувременно обаче, докато води делото и въпреки претърпените няколко операции, получава тежко усложнение на лявата ръка след счупване на лъчевата кост при нападението, довело до ново счупване, нови операции и в крайна сметка днес няма захват на тази си ръка и е с 56% инвалидност. Заради полученото усложнение завежда ново дело срещу общината и на първа инстанция съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд му присъжда ново обезщетение от още 30 000 лева, пише още Lex.bg.
Инцидентът е станал рано сутринта на 9 август 2012 г. Тогава младият мъж пътувал с колелото си от кв. „Сухата река“ и в района на гара „Искър“ бил нападнат от глутница бездомни кучета. Те се нахвърлили върху него и го съборили от колелото, като опитвали да го ухапят по краката, а при падането той счупил и двете си ръце.
На помощ му се притекъл шофьор, който малко преди това го подминал, но чул кучешкия лай и в огледалото за задно виждане забелязал, че 4-5 кучета са наобиколили колоездача и налитат да го хапят. След това видял, че младият мъж пада от колелото, обърнал колата и отишъл да му помогне. Пред съда свидетелят казва, че по ръцете на пострадалия било „страшно“, обадил се на тел. 112 и дошлите екипи на спешната помощ го откарали в болница.
Тогава започнали множеството операции на счупените ръце, като проблем възникнал с продължително незарасналата кост на лявата ръка. Въпреки поставената метална плака, положението не се подобрило, а напротив – стигнало се до гнойни процеси, премахване на част от костта и присаждане на нова. Последното становище на лекарите е, че освен трайните вече поражения, свързани с ограничените движения и изкривявания, бъдещата прогноза остава открита, тъй като макар засега да не се налага лечение, гнойните процеси при костите са непредвидими и може да се възобновят.
Пред съдилищата Столичната община от самото начало оспорва исковете, като претендира, че е налице съпричиняване. Адвокатът на общината пледира, че колоездачът не е управлявал правилно велосипеда си и е паднал от него, а освен това нямало доказателства, че кучетата са бездомни. Представена е била и програмата на общината за овладяване на популацията на бездомните кучета. При първото дело в СГС съдия Иванка Иванова приема, че колоездачът е паднал от колелото, след като е бил съборен от кучетата, а щом не се е появил техен собственик, значи животните са бездомни. За програмата и отчетите на общината, съдът сочи, че те не доказват справяне с проблема и присъжда на пострадалия 22 000 лева.
На втора инстанция обаче следва обрат. Апелативните съдии отменят решението и отхвърлят исковете на колоездача, след като приемат, че не е безспорно доказано, че той е съборен от кучетата. Въззивният съд не вярва, че шофьорът, който е свидетел по делото, е могъл от 200-300 метра да забележи в огледалото за обратно виждане как се е развила ситуацията.
Делото стига и до Върховния касационен съд (ВКС), който пък отменя решението на втората инстанция и приема, че правилно градският съд е присъдил обезщетение от 22 000 лева. В решението на върховните съдии се казва, че разстоянието, от което шофьорът е видял случилото се не е голямо и за да реши да прави обратен завой, за да окаже помощ на пострадалия, очевидно е видял, че той е паднал от велосипеда.
„Очевидна е и единствената причината за падането – наобиколилата ищеца, глутница от 4-6 лаещи го кучета, като е без значение дали кучетата са го бутнали (факт, който свидетелят сочи, както като възприет лично от него, описвайки и начина на падането – „колелото на една страна, той на друга“, така и посочен му от ищеца) или падането е станало поради предизвиканата от кучетата уплаха у ищеца, за която свидетелят също дава показания“, се казва в окончателното решение на съда от 2017 г.
Към онзи момент обаче данните по делото са за зараснала кост на ръката и ВКС пише, че пострадалият е млад човек, а прогнозите били за пълно възстановяване.
Повторното дело за обезщетение след усложненията е заведено миналата година, а съдия Райна Мартинова от СГС решава преди месец, че справедливото ново обезщетение е 30 000 лева.
„Отговорността на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначално обезщетяване на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото вредоносно събитие – състояние на ексцес. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания“, се казва в решението на градския съд, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Това ще е и най-вероятното продължение на казуса, тъй като общината отново оспорва иска и твърди, че усложненията нямат връзка с инцидента, а освен това били взети предвид при първото дело.
