В България точно обвинителите, чиито брутални действия стават причина за осъждането на държавата, правят най-шеметна кариера, казва адвокат Михаил Екимджиев
За непредубедения читател идеята за укрепване на хармоничните отношения между съда и прокуратурата в името на общата битка с престъпността звучи много привлекателно. Едва ли не, събрана в железен юмрук, мощта на държавата се стоварва върху лошите. Това отново показва или фундаментална конституционна дезориентация на автора на концепцията, или намерението му да подчини съда, за което прокуратурата има ресурс и възможности, казва още адвокатът пред Segabg.com
Според конституцията съдът не води битки. Той е арбитър и в рамките на процеса трябва да е еднакво отдалечен както от държавното обвинение, така и от подсъдимите. Ако съдът постанови осъдителна присъда, той показва, че прокуратурата се е справила с конкретното престъпление и конкретния извършител. Но съдът не участва в битки, защото той трябва да ни защитава и от държавата, включително и от прокуратурата. Ако тя не докаже повдигнатото обвинение, от него се очаква обективно и безпристрастно да я осъди и да присъди обезщетение на неоснователно обвинените лица. Затова концепцията е сбъркана и показва конституционната и принципно-правна дезориентация на Иван Гешев, заявява той.
Налице е системен правозащитен проблем, заложен в чл.230, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В него е разписано, че когато бъде повдигнато обвинение срещу съдия, той автоматично трябва да бъде отстранен от Висшия съдебен съвет (ВСС). Всеки прокурор, дори такъв от най-нисшата районна прокуратура, може да обвини всеки съдия, включително председателите на ВКС и на ВАС, за всякакво престъпление. Висшият съдебен съвет по силата на чл.230, ал.1 от ЗСВ е длъжен автоматично да освободи съдията от длъжност, докато трае наказателното производство. А то трае толкова, колкото прокуратурата реши, защото няма императивни срокове за приключване на досъдебната фаза на наказателния процес. Затова желанието на Иван Гешев за хармония със съда може да се интерпретира или като неразбиране на конституцията, или като предупреждение към съда да внимава какво прави. Настояването за "хармонични отношения със съда", изречено от главния прокурор, който безпрепятствено и безнаказано може да съсипе професионалния и личния живот на всеки съдия, звучи заплашително. Иначе тези отношения изчерпателно са регламентирани от НПК и от ЗСВ. Т.е. нужно е да се спазва законът, а не да се търси паралегална хармония, посочва Екимджиев.
Той кментира и назначението на Пламен Георгиев за консул във Валенсия: Очевидно е, че Георгиев няма дипломатически опит. Стана ясно и че испанският му е на примитивно ниво. Той отива там на заслужен, добре платен отдих, изпратен с благодарности от тези, които преди това го бяха монтирали за шеф на КПКОНПИ. Във Валенсия Георгиев ще бъде по-далеч от критиките на обществото и медиите, защото се видя, че той не носи на стрес и напрежение, е мнението на Екмджиев.
