Зам. градският прокурор на София Роман Василев е човекът, който е в основата на борбата с най-тежките престъпления. Потърсихме го, за да поговорим за неща, които вълнуват обществото ни.
Интервю на Милан Николов
-Г-н Василев, наближава Нова година, как оценявате работата на прокуратурата за последните 12 месеца? Като че ли беше доста натоварено?
Изминалата година оценявам по-скоро като ползотворна за работата на Софийска градска прокуратура. Наистина беше доста натоварено, но резултатите са положителни за нас. Има тенденция към запазване, дори към леко увеличение броя на внесените обвинителни актове. Виждате, че голяма част от известните имена и прякори от престъпния контингент се намират на подсъдимата скамейка или излежават съответната им мярка „задържане под стража” в ареста. Имаме досъдебни производства, които са свързани с разпространението на наркотици, както и финансово-данъчни измами.
- Тази година се случи нещо, което се чакаше доста време – дадоха ход на делото „Маргините”. Вие сте прокурор по това дело, което доста ви изтормози, как оценявате, че започна?
Нормално е едно дело да върви по съответния ред, в който прокуратурата и защитата искат процес в кратки срокове. Това е с цел постигане ефекта на присъдата, който трябва да дойде в кратките срокове, а не след 15 години. Не е нормално да си 10 години подсъдим и да получиш чак тогава присъда. В такъв случай превантивният и възпитателен ефект губят смисъла си.
- Тук е мястото да ви попитам, при подобни обвинения за престъпни групи, подсъдимите са доста на брой и има повече предпоставки за забавяне на делото и всякакви такива пречки. Как може да се избегне това?
Според мен ефектът би бил малко по-добър, ако се направят някои законодателни промени в частта по съкратената процедура и споразуменията. Те трябва да се редуцират и да се даде възможност да се постигне ефект от споразумението. То има силата на присъда. В цял свят споразуменията са много висок процент от всички внесени обвинения. Естествено е, че при престъпната група присъдата трябва да е в завишен размер. Сами разбирате, че 2-3 години присъда за организатор на престъпна група е нищо. В Италия минималната присъда със споразумение за подобно деяние е 15 години. Ако обаче у нас е такава присъдата, то е естествено, че никой няма да иска да сключва споразумение. Добре би било да се потърси разумния баланс.
- А какви са другите основни пречки за работата на обвинителите у нас?
Натовареността ни е много голяма. Би трябвало да се променят, отменят или коригират части от Наказателния кодекс, в които работата на прокуратурата води до резултат на административно наказание. Като пример ще дам укриването на данъци, където следва тежка наказателна процедура. Като ефект след внасяне на дължимите данъци до приключване на съдебното следствие, е прилагане на чл. 78 а от НК, а именно административно наказание. Хаби се огромен ресурс, за да разследваме 3 години например как лицето „Х” спестило 7-8 хил. данък. При корекции в законодателната уредба това не би било необходимо.
- Напоследък тема бе проверките на НАП по отношение на фолкпевиците. Според вас те упражняват ли свободна професия и трябва ли да плащат данъци?
Мисля, че всеки, който получава доход трябва да подаде данъчна декларация. Задължение на данъчните е да проверяват дали това се случва на практика, а когато има престъпление са длъжни да изпратят материалите към прокуратурата.
- Вие персонално сте във всички знакови дела, това се дължи на поста, който заемате или е личен ваш мерак да се преборите с престъпността?
Това се дължи най-вече на факта, че ръководя Специализирания отдел за борба с организираната престъпност, корупцията, и пране на пари към СГП. Включително съм и зам. градски прокурор, както и ръководител на икономическия отдел. Предвид на това естествено е аз да координирам действията на Софийска градска прокуратура и МВР по конкретните дела и да поемам отговорността.
- Кариеристи ли са прокурорите? Има ли го и при тях това, да не се обичат началниците?
Не бих казал, че са кариеристи, по-скоро са хора отдадени на професията, със силно развито чувство за справедливост. Защото работата ни е такава, че не приключва с края на работния ден и затварянето на вратата в Съдебната палата. Колкото до другото - в цял свят служителите не си обичат началниците. Това си е общо правило – началниците са най-лошите. Но считам, че „завистта” минава в други категории, несъвместими с правото.
- Като че ли вашият пост е доста устойчив от гледна точка на това, че политиката не трябва да се меси в работата на прокуратурата? Как може да „сгафи” едни градски или зам. градски прокурор?
С много неща. Магистратите, заемащи ръководни постове носят отговорност за дейността на поверената им прокуратура. Когато резултатите са лоши е нормално главният прокурор да иска от Висшия съдебен съвет отстраняването от длъжност на градски или зам. градски прокурор.
- Като че ли оценката е по-скоро вътрешна? Кой оценява прокуратурата, защото като че ли голяма част от обществото не знае този отговор?
Не може да не го знае. Всяка година имаме отчетен доклад, който се изпраща на по-високостоящите прокуратури, това са апелативните и Върховна касационна прокуратура. Показателите от ревизиите, които са изготвени от върховната прокуратура дават отражение. Даже преди два дни завърши една такава ревизия и има съвсем малко забележки. Показателите са достатъчно високи, което значи, че работим добре. Естествено не всички обичат прокуратурата, по презумпция. Ако 50 % харесват дейността ни, друга част ще кажат, че обществото очаква повече. Когато пуснаха доклада на Европейската комисия, не е имало критика към нас, а само постижения. Би следвало в доклада да фигурират имената на колегите благодарение, на които е постигнат този резултат, защото не стана ясно кои са те.
- Познавате ли много политици? Опитвали ли са по някакъв начин да постигнат вмешателство във вашата работа?
Познавам доста политици. Голяма част от тях знаят, че съм „лошото момче” на прокуратурата и не съм човек, на който да могат да окажат натиск.
- Случвало ли ви се е като гражданин да попаднете на нередност или престъпление и как действа в такъв случай един прокурор?
Случвало ми се е. Беше преди време, в Пловдив и бе свързано с грабеж на чанта на само момиче. Как да реагирам, когато извършителят се опита да избяга? Хванах го и тъй като оказваше съпротива се наложи да приложа физическа сила, за да го предам на Районното.
-Има ли изтичане на оперативна информация от прокуратурата към определени медии?
Медийната политика е поверена на пресцентъра ни. Моето лично мнение , че честите срещи с журналисти не дават положителен резултат за работата на прокуратурата. За една седмица не може да се свърши кой знае колко работа в аспект на това, че да се даде супер новина В толкова кратки срокове не може нещо да е толкова добре свършено, че хората да повярват, че прокуратурата си върши съвестно работата. Принципът за подаване на информация трябва да бъде такъв, че отначало да бъде казано по-малко. Повечето говорене не създава положителен ефект за разследването. В цял свят се работи с контролирано изтичане на информация, но това става посредством строго регламентирани критерии и с ясна цел.
- Какво е вашето лично мнение като човек, а не като магистрат по скандала с Красьо Черния?
Не мога да допусна, че някой ще дойде при мен и ще ми каже „Дай пари, за да ти осигуря пост”. Аз не мога да си го представя как нормални хора ще седнат да разговарят с такъв човек.
- А кой седи зад този човек? Не седи ли някой по-голям?
Нямам представа. Има разследване по този случай, аз говоря като гражданин. Пак повтарям, не може да си номиниран за даден пост и да дойде някой младеж и да каже”Дай пари, защото аз съм човекът, който да ти осигури мнозинство във Висшия съдебен съвет”.
- Какви сигнали най-често получавате в приемното време за граждани?
Всякакви са. От случай с паднала ограда, до издирване на безследно изчезнал преди 15 години. Идват граждани и искат да знаят какво става с техния казус. Има жалби за какво ли не, различни са. Има и хора, които за 1 месец са внесли по 40-50 жалби и се жалват от всичко.
- При положение, че ви подаде жалба , някой, който не изглежда много нормален, действате ли по нея? Как успявате да пресявате сигналите?
Много трудно се пресяват сигналите. Не можем и да преценим дали лицето изглежда нормално или не. Има съответни медицински органи, които могат да установят това. Ние по закон сме задължени да проверим всеки един постъпил сигнал.
- Изправяте се срещу престъпници от най-различен калибър, не се ли страхувате? Вероятно е голямо напрежение да си обвинител, заплашвали ли са ви?
Чувството на страх е нормално човешко чувство и само психично болните не се страхуват. Всеки нормален човек се страхува. С този риск съм поел професията (замисля се). Писмено или устно не са ме заплашвали. Имаше случай, за който се писа, на влизане в къщата ми на въоръжени и маскирани лица, но животът си продължава. Когато упражняваш някоя професия, трябва да я практикуваш така, че като се погледнеш в огледалото да не те е срам да се гледаш. Ако те е страх да разследваш или да влизаш в съдебни заседания трябва да си смениш работата. Да, ръководя едни от най-сериозните отдели, но за съжаление на бандитите постигаме резултати, които са негативни за тях.
