В петък: по т.нар. магистрала „Хемус“ в посока Варна, Плевен, Русе, пред първия тунел – 5 километра автомобили в плътни колони. Ад и клаксони. Трима полицаи се суетят – думата „организация“ е напозната за телата в униформи. Но те опитват и опитват - без никакъв резултат.
В обратната посока на същата т.нар. магистрала, движението се отбива по стария път през Витиня. Километрична колона, пълзяща през дупки, ями и кратери с 2-5 км/ч. Загрели двигатели, майки с деца в обраслите канавки „по нужда“, облаци прах. Витиня - българският Кашмирски път на смъртта… Не се шегувам.
Съобщение на полицията в сайтове, телевизии и радиа: Катастрофа на магистрала „Струма“ затруднява движението. Бах мааму – пети път за пет дена. И там никой не е чувал за „организация“ и действия в подобна ситуация. Автомобили пълзят, времето зацикля, планове се провалят, семейни кавги се разгарят, уикендовото настроение отива в кенефа. Майната им на почивните дни, да живеят магистралите – кръвоносната система на процъвтяваща икономика. Вън личните емоции и черногледството!
Катастрофа и турци, връщащи се от Турция към страните в Европа, където се изхранват и живеят добре, затрудняват движението по магистрала „Тракия“. Нищо ново, но все така отвратително. И никаква промяна: пътни полицаи дебнат в маранята да хванат някой будала и да го изцедят като лимон. По устав и закон.
Същият петък, 29 август. Влизаш в София по „Цариградско шосе“. Верният израз е „опитваш да влезеш в София“. Четири колони автомобили са затапени още преди двореца „Врана“. Стотици автомобили, кашлящи облаци смрад във въздуха на най-замърсения град в ЕС. Причина за „тапата“ – леко ПТП. Двама полицаи са отцепили района, сякаш току що страната е нападната от външен агресор. Трети полицай, подпрян на мотоциклет, цъка по мобилния телефон. Явно това е разбирането им за организация - спиране или в краен случай, затрудняване до крайност на движението. Колко псувни са отнесли… Но к’во им пука - техните планове за петък може и да се случат.
По същото време на Околовръстния път е битка за място в километричните колони. До резиденция „Бояна“ един автомобил е влязъл в багажника на лъскав „Мерцедес“. Пак задръстване, стотици озъбени физиономии зад воланите и стъклата. Никой няма да стигне навреме. Полицаите – същата картина като в предните ситуации: суетене, желание нещо да направят, но не знаят какво и как.
След кръстовището на бул. "Борис III“ започва „Панамериканското шосе, водещо към вулкана „Котопакси“ в Еквадор". Оцеляват примирените и най-нахалните. Истинско изпитание за коли и хора. Продуцент: държавата.
От Пътна полиция личи, че опитват да направят нещо. Старанието им обаче повече пречи, а не помага. Съжалявам, питайте когото искате, ще ви каже същото.
На АПИ и Министерството на регионалното развитие не им дреме - очевадно е.
И какво ви остава на вас, гражданите без права?
Първи вариант: Стане ли задръстване, слизате от колите и се прибирате както можете. Блокират се пътища, блокира и държавата. Това ще принуди властта да вземе адекватни мерки по проблема с организацията.
Втори вариант: Гласувате с разум за своето и на децата си настояще и бъдеще.
Трети вариант: Всичко продължава както досега. Кочина, кочина, кочина и ние освинени вътре.
Четвърти вариант: Спрете да пътувате, мамка му. Няма да има задръствания, нито ремонт на ремонта. Току виж завършили ремонта и на някой тунел...
Във Флорида треперят от урагана „Дориан“. Ние от организация на движението, която помита всичко по пътя си. "Дориян" е веднъж на 30 години. Нашата пътна драма - всеки ден.
Ако бяхме като германците, щяхме да изчислим какви загуби носи скапаната организация по пътищата, лошите ремонти, некачественото строителство, неефективната полиция и най-вече часове престой в задръствания и тапи. Стотици милиони, че и нагоре, се губят в пътния хаос. Но не сме германци, нито някой от съседните народи, които се бунтуват, когато нещо не върви. Въпросът е какви сме? Изгубени милиони и похабени нерви. Никъде другаде не търпят подобна свинщина. Никъде.
Гражданин Х,
редовен участник в „тапите“
