Забелязва се симптоматика на нова тенденция - за демонтаж на микрофони, журналисти и медии. Това каза за БНР експертът по европейско и българско медийно право и преподавател в Софийския университет професор Нели Огнянова.
„Това е негативна тенденция, която показва ограничаване на достъпа на журналистите до информация, до данни, до събития. Защо това е важно?! Защото, ако журналистиката няма достъп до информация, няма и свобода на изразяване - не можеш да направиш обоснована критика. Да си спомням казуса с КТБ – не можеше да се критикува определено събитие, докато ние нямаме достатъчно достоверна информация за него“.
Пред БНР Огнянова изброи и симптоматиката на явлението, което нарече „задушен достъп до информация“:
„Като започнем от червените въженца по определени събития в Народното събрание и другаде, като минем през избирателното отношение към медиите - някои медии и журналисти са привилегировани, допускат се до събития само някои медии… Друг симптом е отказът на властта или на хора от властта да се включват в участия, да участват в студио, отказът да отговарят висши представители на публичната администрация. Има и още по-лошо – помним сблъсъка на г-н Домусчиев с журналисти, когато той нарече представител на журналистическата гилдия „олигофрен“. Сега преминаваме към новата практика - пресконференция без медии?! Какво е това изобщо?! Какво е това едностранно облъчване на аудиторията?! Това се доближава до пропагандата… За да се стигне най-накрая до кулминацията – демонтаж на микрофони. Това е метафора на отношенията власт - медии“, посочи професорката.
Проф. Огнянова коментира и публичните съобщения за акциите на прокуратурата: „Отношенията между прокуратурата, медиите и обществеността са специален въпрос, който заслужава подробно и фокусирано обсъждане. Едната страна на въпроса публичността по отношение на информацията за граждани, но публичността, прозрачността поначало са инструмент на гражданите по отношение на властта. Когато ти заемеш позиция, от която вземеш решения за много хора, правото смята, че трябва да бъдеш на светло, да бъдеш в по-голяма степен открит. Нищо подобно не се предвижда по отношение на гражданите, което в момента, като че ли е нова тенденция - осветяване на гражданите, докато хората от властта запазват за себе си възможност да са на сянка. Ако говорим за нови моменти в отношенията прокуратура - медии, трябва да кажем, че има твърдения, съобщения на Прокурорската колегия, на различни равнища, в които прокуратурата конкретно се занимава с конкретни медии по повод на критика на една или друга процедура, на едно или друго лице, и критиката се нарича „демонизиране“, срещу което смятам, че трябва да се реагира. Има и една друга тенденция, която се промъква - казва се, че прокуратурата ще реагира с всички позволени средства срещу такива критични материали… същевременно никъде в този тип твърдения не се казва кои са неверните факти, изнесени от медиите, просто защото няма такива“, заяви тя.
