Всички, които си представят, че живеят в 2019 година, трябва да се събудят. България е отново в 1956-та. Мобилните телефони и почивките в Гърция са само димна завеса. Димка е и свободата на словото. Мислите в много глави са като тогава и доказателствата са много.
Преглед на художествената самодейност в АЕЦ „Козлодуй“. Директорът, служители и техни деца пеят във видео песен за трудовите успехи на централата. Поводът е 45-годишнината на Първа атомна. Всъщност става дума за участие в програмата „Росатом – територия на културата“. В нея участват представители на руските атомни централи от „Централна Русия до Източен Сибир“. Участват, подчертаваме, само колективи от десетте руски централи. Плюс козлодуйци, както вече става ясно. Автор на инициативата е Тимур Ведерников, който е копирал проекта Playing for Change, роден в САЩ. Американският обаче е адресиран към музиканти от цял свят. Инициативата на Росатом няма нищо общо със световния проект.
Подобна вечна дружба напомня 1956-та. През онази година е проведен историческият Априлски пленум, на който др. Тодор Живков критикува култа към личността на Сталин и е избран за първи секретар на БКП. Така са го инструктирали от Москва. Трудови колективи от цялата страна подкрепят избора му. Днес подобна подкрепа получава кандидатът за главен прокурор Иван Гешев. Някои от мислите на Гешев в неговата концепция пред ВСС също напомнят онзи доклад на Живков и особено словото му на срещата с актива на Държавна сигурност. От стената ни гледат бащински Вишински и Дзержински…
Че сме в 1956-та ни уверява и Йорданка Фандъкова. В първата си изява като кандидат отново за кмет на София, тя изнесе доклад в едно тв студио, достоен за отчет пред ЦК на партията. Някои рефлекси не се забрвят… Успехи, постижения, преизпълнения и прочие хубавини. Никакви слабости и грешки. На калъп да те хванат, мама, няма да признаваш! - дала съвет майката на дъщеря си преди първата брачна нощ… И Фандъкова не признава. И няма кой да й каже, че това, което прави е нейно задължение, за което плащаме всички ние, а не подарък. Тя управлява наши пари и ги управлява лошо. Съществуват огромни съмнения за обществени поръчки и договори за ремонти и много други дейности в столицата. Болшевишко да изтъкваш само успехи и да не говориш за слабостите. 1956…
В още по темата: кметът на Бургас Димитър Николов, зам.-председател на ГЕРБ в телефонно интервю за една тв заяви, че Фандъкова е без конкуренция. Щото била направила чудеса и прелести. Какво ще се случи, ако Фандъкова не спечели изборите? – питат от телевизията. Няма такъв вариант, - отсича бодро Николов. И все пак, да допуснем… - настояват от ТВ-то. София много се промени, страшно много се направи…- гласи отговорът. Нямате ли все пак вариант Б? – нахалстват от студиото. План Б е да спечелим и ще спечелим, - уверява гласът от слушалката. 2019? 1956! Николов е умен и практичен - знае си урока.
Ще видим дали Мая Манолова ще бръкне в реквизита на 1956-та, защото Бузлуджа, нас червеното знаме роди ни - изкушаващо е по някакъв начин...
Ред е на Георги Харизанов. Този път в студиото е до Кънчо Стойчев, а не в обичайния дует с Татяна Буруджиева. Харизанов е железен: загуба на Фандъкова е невъзможна. И подхваща рефрена с успехите – епични, колосални, исторически. За да подсили изявата си, Харизанов залива конкурентката Мая Манолова с критики и нещо повече. Така е клеймен омразният капитализъм през 1956-та. Не пожали Харизанов и „градската десница“, която, видите ли се събрала със „зелените“ и вече не е никаква десница. Харизанов, 1956 – natürlich.
Шефът на АПИ Георги Терзийски при Антон Хекимян. Петнайсетина пъти Хекимян се опитва да изтръгне човешки отговор от Терзийски за боклуците под злощастния мост с изгорелите колони на „Струма“. Не успя. Терзийски не се даде и с тяло запуши огромната дупка в крепостта на аргументите. АПИ са невинни по всички обвинения и съмнения, - вика изпотеният Терзийски-Матросов. И да има някаква вина, не е негова и на АПИ. А на кого, - пита Хекимян. Не знам, - отвръща Матросов. И така трябва, нали сме 1956 година…
Да обобщим. Априлският пленум се обявява срещу култа към личността. Както и срещу репресиите на тайните служби и правосъдната система в Съветския съюз и у нас при Антон Югов. Критиката обаче е за пред народа. Всичко си остава по старому и това Живков заявява на срещата си с ръководството на Държавна сигурност. „Другарите да бъдат спокойни“, казва той пред актива.
Другарите са спокойни и до ден днешен. През 2019 г. те властват както и през 1956-та. Както тогава държат под контрол службите и държавното обвинение. Задкулисието е по-силно от всякога. Задкулисието са те.
Днешният модел, при който служби и прокуратура изолират инакомислещите от процесите в страната и осигуряват недосегаема власт на #Кой, се олицетворява от Делян Пеевски. Зад него е стълбът Ахмед Доган. Бизнесът е притиснат и се „отчита“, населението се профанизира и лесно се манипулира, медиите са или на ниво „Работническо дело“ или преследвани. Свободно слово? Всеки е свободен да го твърди...
Животът ни минава под звуците на фанфари и лозунги. Трудно се вижда какво има зад тях. Пропаганда и лицемерие. Оръжията на 1956 са на въоръжения и днес. И някои мозъци са на същото ниво. Хорото на Тодор Живков (на снимката) от онази 1956-та трябва да убеди всички в големите успехи и светлото бъдеще. Хороводците днес са от същата школа, драги българи.
Д-р Димитър Попкутуев
