"Силата на една опозиция е тогава, когато може да предлага алтернативите, чрез които да спечели доверието на избирателите и на гражданите.", заяви Младен Червеняков, политик от БСП.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Червеняков, от пресцентъра на БСП се появи информация, че пленумът на партията се е провалил заради климатичните условия за делегатите от провинцията. Какво е вашето обяснения?
- Този пленум показа няколко неща. Първо – организационното състояние на партията. Второ – резултатите от една политика, която БСП дълги години следваше. И трето – отношението на определени фактори в партията, които определят решенията, а и начина, по който се вземат. Имаше опит на този пленум да бъдат взети множество въпроси. Оставям на страна сложния дневен ред, който предвиждаше приемането на няколко правилника, оценка на управлението на ГЕРБ – и като същност на политиката, и като начин на нейното провеждане. Не на последно място – избирането на помощните комисии на националния съвет, които трябва да разработят политиката на партията. Очевидно е, че там имаше някои неприемливи решения, налагани чрез един начин на работа, който дълги години се „взимаше” чрез тесен кръг от хора, спускането им към изпълнителното бюро и почти безропотното им гласуване. Целият този набор от фактори доведе до негативния резултат, който се получи на миналия пленум – липсата на кворум и неговото проваляне.
- Кой участва в този тесен кръг от хора?
- Вижте кои стоят около председателя на партията. Те бяха и в неговия екип като министър-председател. Те формират тези решения, които по един или друг начин се спускат към бюрото на Националния съвет. Едва ли е необходимо да посочвам определени имена.
- Защо Сергей Станишев избра ДПС и не се появи на пленума на БСП?
- Веднага трябва да разсея тези спекулации. Пленумът беше насрочен в 14:00 ч именно защото Сергей Станипев трябваше да бъде на конгреса на ДПС. Мисля, че той закъсня с не повече от 6 или 10 минути, защото имах среща с него в кабинета му точно в 14:15 часа. Това е абсолютна спекулация. Сергей беше на пленума и не неговото отсъствие беше причината за провалянето му. Напротив, аз останах с впечатлението, че той иска да бъде проведен този пленум и иска да се приемат всички точки, за които предварително беше решил.
- Липсваха Татяна Дончева и Румен Овчаров?
- Аз ви посочих поне три групи фактори, които доведоха до този резултат. Вие сами си дайте отговор чие поведение към коя група фактори можете да отнесете.
- Щеше ли да има някакви изненади на този пленум?
- Не, но аз твърдя, че имаше някои неприемливи решения за председатели на съвета и на комисиите в партията.
- Кои са тези предложения?
Нека да мине следващият пленум на партията тази неделя, за да можем да коментираме.
- В миналия парламент свикнахме с една опозиция, която беше редовно по страниците на сайтове, вестници и телевизионни екрани. Защо БСП не може да изиграе тази роля в парламента днес?
- Ако проследим парламентарното поведение, там са видни няколко неща. Има липса на ясни алтернативи, които да се предлагат от нашата партия. За съжаление на самите пленуми на Националния съвет не винаги се занимаваме с важните и съществените въпроси в политиката. Не говорим за конкретна оценка за състоянието на държавата, за задачите, които стоят пред БСП и за алтернативите, които трябва да разработим. Силата на една опозиция е тогава, когато може да предлага алтернативите, чрез които да спечели доверието на избирателите и на гражданите. Ако ние сами чакаме правителството на ГЕРБ да се сгромоляса…Да, това е възможно, но ние видяхме какви са резултатите. В БСП има дългогодишно наслагвани проблеми. Основният проблем е в яснотата на политиката, която провеждаме. Дълги години не искаме да дадем отговор на въпроса „какво правим и кои сме ние”. Криехме се зад формули като „социално-либерална политика”, в търсене на съчетание едно от друго. Не казвам, че това е проблем само на българската левица. Както видяхме на последните избори, това е проблем и на европейската левица. Тя също търси своя облик, своето съдържание. Дълги години БСП избягваше да дава отговор на съществени проблеми, като например: „Каква е държавата на БСП?” Т.е., какъв тип държава изграждаме, какви са основните функции на тази държава. Когато държавата се оттегля от стопанската си и от социалната си функция, тъй като голяма част минава към създадената фондова организация на социалната политика, по какъв начин това се отразява върху регулативната или охранителната й функция. Как това ще рефлектира и върху държавния бюджет? Появяват ли се нови функции в условията на членство на ЕС, като например запазване на националния суверенитет? Защото ние трансферираме държавен суверенитет, но националният си остава изцяло за българите. На следващо място, какво е съотношението между основни компоненти на държавността, между политически режим и правна система. какъв тип правна демокрация изграждаме и каква правна система е подходяща за този тип демокрация?
Каква е икономиката на БСП и дали имаме визия за нея? Ще се стремим ли към производство, при условие, че България е бедна на материални ресурси, на енергоносители. Ние въведохме един плосък данък, който в никакъв случай не е „ляв”, вместо да въведем една диференцирана данъчна политика. В България страда производството, за което няма сериозни инвестиции. Би трябвало хората, които инвестират в производство или в индустрия да бъдат данъчно облекчени. Ако тази индустрия е насочена за износ, трябва да има дори допълнителни облекчения. Ако е насочена и към високи технологии, дали не трябва да има и трети вид облекчения? БСП трябва да покаже какви структурите и механизмите за тази структурна икономика и да се очертае визията. Трябва да се развие още една ясна социална политика. Ние дадохме ясни знаци по време на управлението, по какъв начин ще се разпределя тежестта в социалната сфера и държавата за пръв път се включи като партньор в социалното осигуряване, поемайки своите ангажименти. и не на последно място, колко пари могат да се отделят за духовната сфера. Това са основните ни задачи, инак отново ще имаме негативен вот на изборите. В тези години на преход БСП не можа да определи своята политика.
Основен политически проблем е определянето на политиката между партиите. Трябва да се изясни кой представлява „лявото” и „дясното” в България. За „левицата” е ясно, но вдясно се наблюдаваха много процеси. (Надеждите на някого да забележат симетрични процеси в „левицата” са преждевременни). Вляво съществува проблемът с начина на правене на политика, т.е. волевият проблем. В БСП, липсвайки яснота по политическия казус, ние не можахме да изградим отбор. Да се направи кръг от единомишленици, който в името на политиката да работи за тази партия. Тогава в действие влязоха друг вид критерии – някакви неясни баланси на интереси, групови, често и корпоративни. Появиха се най-различни ООД-та, ЕООД-та. БСП заприлича на един холдинг, в който отделните състави работят в интерес на този холдинг. Тогава се появиха много явления, нетипични за една лява формация. Не искам да говоря за структурите на партията по места, за някои, в които преобладават други интереси, а не тези на „левицата”. Има отлив на цели социални групи в БСП…
Не на последно място ще спомена и факта с кого и как се управлява, и може ли БСП да запази своята идентичност и идеи. Партията е в криза, но трябва да се търси решение. Това се изразява и в парламентарното поведение, и в дейността на органите в партията, и във функционирането на отделните партийни структури. Това, което твърдях на конгреса, а и непосредствено след изборите, е провеждането на един сериозен разговор в партията в рамките на една редовна процедура. Това е възможното решение на проблема.
- Кой трябва да поеме цялата вина?
- „Ако национал-социализмът беше едно просто туморно явление, то лечението е лесно. Вадиш скалпел и го режеш.”. При нас обаче явлението е доста по-сложно. Много лесно е да се изключат няколко виновници. Да им се отрежат главите и с това да считаме проблема за решен. Но целта е да създадем система, които да функционират независимо от това, кой стои на съответните места – с ясни правила, с принципи на взаимодействие, а не да търсим само смяната на добрия с лошия. Във всяка една формация има и добри, и лоши. Трябва да работим по дългосрочни стратегии и да създаваме правилата. Най-сетне да се научим като българи, че Европа означава „правила” и те да бъдат спазване.
- Беше ли грешка отиването на Станишев на Седмата конференция на ДПС?
- Напротив, аз мисля, че щеше да е грешка, ако той не беше отишъл. Не може да си работил с една формация в продължение на цял един мандат, а когато свърши в един момент да кажеш „Тези хора не ме интересуват!” Независимо от това какви негативи сме имали от това коалиционно правителство или от дадена политическа сила, включена в това правителство. Бон тона в политиката задължава да участваш в нейните представителни форуми.
- Но Ахмед Доган не дойде на конгреса ви?
- Ние не сме имали конгрес. Ние имахме извънредно заседание на предишния конгрес – без избор на делегати, без пълен цикъл на отчет и избори, без подготовка за избор на съответните представителни органи. Самият Станишев включи точка за нов избор на председател, без да се аргументира защо. За какво се проведе изборът, след като ние вече имаме председател.
- Няма ли този „добър ход” на Станишев да натрупа негативи за БСП?
- Мисля, че трябва да свикваме с добрите политически практики у нас и с добрия политически тон. Това, което ме притеснява в момента е, че ние имаме връщане към явления, които бяха забравени в последните 7 години. Това, което каза лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски в своето прощално слово, че в България се връща политическата конфронтация и омразата, преследването на политическия опонент, налагането на авторитарно управление, са верни. Дори хора от подкрепящите ГЕРБ го твърдят. Направи се „коалиция на омразата”. Според мен това отмина времето си. Антикомунизмът беше типичен за началото на прехода. Това, за съжаление, показа, че могат да се печелят избори, но не и да се прави политика. Политика със злоба и омраза не се прави!
- Вашата партия пострада най-много. Защо „голямата метла” се насочи именно към БСП и по някакъв начин пощади ДПС и НДСВ?
- Защото хората за пореден път гласуваха „анти”. Целият наш преход е като „пътешествие на „Чарли”. Ние пътуваме далеч от „всяко тук”. Хората отрекоха всичко, което се случи в управлението заради някои грешки, които се случиха в последните месеци на управлението, свързани с изборното законодателство. Някои закони, които защитаваха частни интереси, назначенията, арогантното поведение на определени политици, грешките в предизборната кампания…Но всичко това са следствия. Хората не се убедиха, че всичко това е резултат от управлението на Сергей Станишев, а не – въпреки него. Не останаха убедени, че това е доброто управление в страната. Недоволни от неглижирането на мнение, изказано от политически опонент. ГЕРБ е една неясна политическа цел, а вярвам и не знае какво иска да прави. Избирателите гласуваха против тройната коалиция и разпределението на баницата „3-5-8”.
- Това припомня за една игра на карти, по-известна като „Блато”…
- Може би неслучайно…
- Имате ли симпатии към някои от депутатите в ГЕРБ?
- В политиката хората не се събират, за да се харесват или не. Имал съм разговори с някои от представителите на ГЕРБ, като например с господин Нунев. С него сме споделяли своите виждания относно сектор сигурност. Смея да твърдя, че в рамките на 8 години работихме за изграждането на един общ проект, който за съжаление не се реализира. Този въпрос, който се поставя от депутати на ГЕРБ в дългосрочен план, безспорно заслужава подкрепа! Въпросът за сигурността не е нито на БСП, нито на СДС, нито на ГЕРБ. Това е проблем, засягащ всички български граждани. Сигурността на гражданите не може да бъде партиен въпрос! И тук трябва да постигнем онзи минимум национален консенсус, който да реши какви функции имат националните органи.
- В момента има двама мъже от МВР, които ръководят правителството?
- Да, има приети нормативни промени, но те не решават проблемите. Създаването на 5 генерални дирекции, заедно с преструктурирането на министерства, едва ли ще допринесат за някаква рязка промяна в дейността. Кадровите смени не са достатъчно убедителни, смяната на 22-ма от 28 ръководители на областни дирекции едва ли е най-добрият ход. Често пъти няма и адекватно обяснение защо това се прави. Резултатите показват, че нямаме прелом в резултатите в престъпността. Вчера имахме обяснения за грубите нарушения през изминалите дни с това, че някой искал да провали управлението на ГЕРБ в България. След като всички криминолози предупреждаваха за зачестяване на обирите в момент на криза. Не е нужно човек да е гений, за да предвиди това. Отвличанията, обирите бяха прогнозирани твърде отдавна! Лощото е, че не виждам адекватна реакция от страна на ръководните органи в МВР. Имаме една демонстрация на мускули, симулация на дейност, често пъти като „слон в стъкларски магазин”. Както впрочем видяхме при последния грабеж на магистралата. Където поради, незнайно защо, стълпотворение на големи фигури от правозащитната система, бяха буквално изпомачкани всички оставени следи.
- Обиден ли сте на някого и съжалявате ли за парламента?
- Аз не мисля, че някой се интересува дали аз съм обиден или защо не съм в парламента. Лично аз от доста време обмислям оттеглянето си от политиката. Когато човек дълго време се занимава с една дейност, идва моментът, когато трябва да каже „Довиждане!”. Не мога да възприема, че 20 години съм разработвал цялостни програми и стратегии за развитие на страната, които се реализират частично или откъслечно от политическия опонент, но когато сме на власт – не се реализират. Усещам и загуба на вяра, че нещо може да се подобри. Натрупах достатъчни огорчения, за съжаление и в правната система, в която работя. Там трябва много по-дълбоки промени, за да се подобри системата. Бих работил с отбор, който би променил системата, но ако видя, че това е невъзможно – ще се оттегля от политиката!
