2009 г. е най-черната година за журналистите, , става ясно от доклад на Комисията за защита на журналистите (КЗЖ) (Committee to Protect Journalists, CPJ), цитиран от Асошиейтед прес.
Клането на 30 репортери и оператори във Филипините през ноември показа на света колко опасен е труда на новинарите. В крайна сметка през 2009 г. 68 колеги бяха убити.
През 2008 г. убитите бяха 42, което означава, че жертвите на убийства на журналисти са се увеличили с 60 %.
Прави впечатление, че три четвърти от тях са убити умишлено заради работата им и в 85 процента от тези случаи няма повдигнати обвинения, отбелязва заместник-директорът на КЗЖ Робърт Махони.
„Това оказва ужасен ефект върху добрата журналистика", коментира Махони. Допреди ноемврийското клане във Филипините, където бяха избити 57 души, сред които 30 журналисти, годината беше на път да завърши с 28 убийства - по-малко, отколкото през 2008 г. Досегашният черен рекорд се държеше от 2007 г., когато бяха убити 67 журналисти.
Според Махони последните данни разкриват обезпокоителни тенденции, особено в
Сомалия, където девет журналисти бяха убити в бойни условия. Четирима медийни работници бяха убити в Пакистан,
който става втората най-опасна за журналистите страна, следвана от Русия с трима убити журналисти.
По двама бяха убити в Мексико и Шри Ланка. Другите държави, в които са убити новинари, са Афганистан, Колумбия, Салвадор, Индонезия, Кения, Мадагаскар, Непал, Нигерия, окупираните палестински територии и Венецуела.
Петдесет и шест процента от убитите са работили в печатни медии, което подчертава важната роля на вестниците и блоговете, тъй като отразяват новини, които невинаги преминават през ситото на телевизионните емисии, отбелязва АП.
През миналата година заради все по-голямата роля на Интернет при разпространение на информацията през миналата година се наблюдава и нова тенденция, според която
работещите в интернет новинарски издания попадат в затвора по-често, отколкото колегите им от другите видове медии.
Нарастващото влияние на интернет медиите обаче привлича и вниманието на репресивните правителства по цял свят. Това принуди през октомври миналата година Комисията за защита на журналистите се обедини с интернет компании, инвеститори и правозащитници, за борба с репресиите в областта на свободата на словото онлайн.
„Яху”, „Гугъл” и „Майкрософт” се присъединиха към инициативата. Експертите отбелязват тяхната уязвимост, тъй като нямат юридическа защита или политически връзки, които биха защитили правото им да се изразяват свободно.
На около 60 на сто от журналистите в интернет са предявени обвинения като подривна дейност, разгласяване на държавни тайни и действия срещу националните интереси, като повечето от тях излежават присъдите си в Китай и Куба.
Парадоксално е, че на 13% от заключените журналисти формално изобщо не се предявявани обвинения. Например в
Еритрея, Израел, Иран и Узбекистан медийните работници често са държани зад решетките без съответната правова процедура.
Малка част от новинарите по целия свят са в тайни затвори, неизвестни на широката общественост и правозащитниците.
Все пак интернет журналистиката е променила характера на средствата за масова информация и начините, с които ние общуваме помежду си.
