Уважаеми г-н Йорданов, На 29 януари 2016 г. Вие написахте гневно отворено писмо до Слави Трифонов по повод острия сблъсък на Вашия син Недялко Недялков с шоумена: “Господин Трифонов, Преди да се саморазправяте със сина ми Недялко, трябва да потърсите мен – неговият баща.
В днешно време заканите за физическа разправа и убийство за Вас са ненаказуеми. Вие нямате жена и деца и не си давате сметка какво означава това за моята снаха и моите внучета...”
Помислете, г-н Йорданов, какво означава тиражирането на снимки със сексуално съдържание на една жена, озовала се по волята на Съдбата до кандидат за кмет на София, за нея, за майка й и за баща й, за близките й, за роднините и приятелите на годеника й! Представете си тяхната драма.
Прочетохте ли реакцията на Борислав Игнатов? “Приятелката ми е невинна жертва на дългогодишен тормоз. Снимки, направени преди повече от 10 години от човек, когото е обичала и му се е доверила, са използвани за шантаж и изнудване от него, след като тя слага край на връзката им през 2011 г. В безсилието и злобата си, той си позволява да разпространи снимките в интернет чрез фалшиви профили, прониква в електронната ѝ поща, и прави всичко, за да я унижи и срине...”
Вашият син Недялко Недялков стана съучастник в долнопробна акция срещу кандидат за кмет на София. Или самият той я започна, за да угоди някому... Снимките продължават да стоят на неговия сайт ПИК и да генерират трафик, защото той така разбира “бизнеса”.
От дете чета стиховете Ви, имала съм няколко кратки срещи с Вас, г-н Йорданов. Не мога да си представя, че бихте одобрили или подминали гнусната публикация на ПИК с вдигане на рамене: “такъв е животът”.
Отворено писмо на журналистката Соня Колтуклиева до поета Недялко Йорданов
