Рано тази сутрин в Калифорния, САЩ от сърдечна недостатъчност издъхна антикомунистът и един от най-автентичните български дисиденти Eдуард Генов.
Това съобщи за Frognews.bg съпругата му Събина Генова.
Едуард Генов е роден в София. През 1968 е студент по история в СУ „Климент Охридски”. Същата година е арестуван и осъден заедно със няколко състуденти за разпространяване на позиви в подкрепа на Пражката пролет и против въоръжената интервенция на Варшавския договор в Чехия. Излежава присъда в политическия затвор в Стара Загора. Тук се включва в бунт на политически затворници и през 1969 г. му е издадена още една вътрешна присъда. Десет години е лишен от свобода. Изтърпавя ги в условията на изключително тежък режим, но бунтарският му дух не е сломен нито той е обезкуражен.
След затвора му е отнето правота да завърши образованието си. Работи всякаква работа, за да издържа семейството си.
През 1986 г. Едуард Генов е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апела до Виенската Конференция в защита на човешките права в България. За първи път след много други опити този документ влиза във заседанията на Конференцията и разтърсва на най-високо ниво Българското Политбюро.
Генов е и сред учредителите на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев. Той е човека, който отказва да предаде на Държавна сигурност копие от документацията на дружеството и вместо това дава първото телефонно интервю за френския вестник „Quotidien du Paris” и така пробива медийно Желязната завеса.
В края на 1987 г. Генов е принудително изгонен от България от ДС и режима на Тодор Живков, с надежда да загасят пожара срещу комунизма. Българският дисидент обаче се оказва емигранта, който най-бързо се адаптира и най-бързо става функционален представител на НДЗПЧ за САЩ.
Поклон пред светлата му памет.
Б. Р. Публикуваме копие на секретно писмо на комунистическия шеф на МВР Димитър Стоянов до Милко Балев, за антидържавната дейност на Едуард Генов.
