Не е права, Силвия Великова, че развръзката на примката около врата й, не е повод за ликуване. Всеки индивидуален и сдружен отпор на безобразията е повод за празник и надежда за професията ни.
Някой подцени отново Старата къща и си помисли, че свалянето на Великова от ефира ще мине и ще замине без последствие. Забрави, че БНР помни толкова много властници и директори, колкото никоя друга медия. Знанието не го пише в длъжностните характеристики на радиожурналистите, но те го дишат в коридорите. И беше важно, че го показаха. Защото благородството на Радиото ги задължава да се опълчват. Няма кой друг.
Светослав Костов започва лошо и глупаво мандата си. Не прочете дългата история на БНР – от 1929 г. Не прочете и по-късата версия – от 1944 г. Не знам къде е бил през 1995 и 2001 г., когато уволняваха журналисти. Може би в Стара Загора?! Поне да си беше отварял очите, когато Велев удари Маринкова, за да загуби съдебното дело и моралната си легитимност. Беше „вчера“. Броячът и за Костов вече тече.
На първо време да иде да си плати авторските права върху идеята за дубльор на Великова. Това вече сме го гледали с „Конструкция“ и „Деконструкция“. Помним „резервните водещи“ на „Неделя 150“ от 2001 г. Бездарни и безуспешни опити за спасяване на директорски постове. А винаги има някой Кръстев, който саможертвено да изпълни поръчката. Колкото до спирането на „Хоризонт“ за профилактика на всички предаватели – това е национално безотговорно поведение, за което Костов трябва да отговаря пред прокуратурата.
А можеше да бъде другояче. Да използваш онези чепати, трудолюбиви, свободни и умни журналисти, каквито има в БНР, за да останеш в историята като решителен директор с хоризонт по-голям от собствения си мандат. Няма да е и този път. Дръжте рефлексите си будни, „Хоризонт“, защото битката продължава.
Let it be!
Вяра Ангелова, Marginalia.bg
Noblesse oblige*- благородството задължава, отговорността е привилегия
